Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Засега Дейли бе най-голямото му разочарование. Изглеждаше адски въодушевен в началото и ако не бе той, разследването на случая „Азраел“ изобщо нямаше да започне. Но след първата безплодна седмица в Хонконг Мат изпрати само кратък имейл на Дани, съобщавайки, че „ще хвърли мрежите си по-нататък“, и изчезна някъде из Югоизточна Азия. След като седмици не получи отговор на имейлите и телефонните обаждания, с изключение на едно съобщение на гласовата поща, оставено посред нощ и уверяващо Дани, че Мат е добре и работи по случая, Макгуайър се предаде. Инспектор Лиу му подхвърляше трохи информация от време на време, но като повечето полицейски шефове и той се стремеше да получи повече информация от Интерпол, вместо да сподели своята. А Анри Фремьо не спираше да напомня на Дани: „Това е китайски случай, Макгуайър. Нашата работа е просто да подкрепяме и помагаме“.
И тогава се появи Рихард Стури, издокаран в обичайния си костюм и вратовръзка и прегърнал лаптопа си. Очите му примигваха с неудобство, докато оглеждаше странното място за срещи, което Макгуайър бе избрал. Външните събрания бяха нещо необичайно в Интерпол и на тях не се гледаше с добро око, но Дани бе твърдо решен да сближи екипа си и да разменят идеи извън задушаващата атмосфера в офиса. Няколко минути по-късно пристигна и Клод Демартен. И той беше официално облечен, но тъй като бе французин за разлика от Стури, никога нямаше нищо против да се съберат в кафене. Поръча си кафе със сметана и кроасан, преди да започнат.
— Добре, момчета — започна Дани, — в момента не разполагаме с нищо важно от Хонконг. Това, което имаме, е огромната папка с документи по случая на Джейкс. Знам, че напоследък и двамата усърдно се трудите по нея и вкарвате сведенията в базата данни. Рихард, нали така?
Германецът кимна нервно. Вечно изглеждаше нервен и имаше тревожното изражение на човек, който очаква да бъде прибран от Гестапо и разстрелян.
— За да използваме времето си максимално добре, предлагам да се съсредоточим върху случаите на сър Хенли и Дидие Анжу. Да видим дали можем да изровим нещо, което местните детективи са пропуснали.
— Местната полиция готова ли е да ни сътрудничи? — попита Клод Демартен, като допи кафето си.
— Не особено. Трябва да действаме внимателно и да се опитаме да не разлайваме кучетата. Заложена е прекалено много професионална гордост. До този момент нашият човек се е отървал безнаказано след три убийства. Май онова в Хонконг ще е четвъртото. Фремьо вече търси повод да разформирова екипа ни, а ако вбесим Скотланд Ярд или ченгетата в Ел Ей и Франция, ще му осигурим нужното оправдание. Разбирате ме, нали?
Две кимвания.
— Добре. Е, с какво разполагаме досега? Убиецът е мъж. Мишените му са стари, богати мъже с млади съпруги. Мотивът му поне отчасти е сексуален. И е необикновено жесток в убийствата. Бихте ли искали да добавите нещо?
Клод Демартен отвори уста да отговори, но си промени решението и я затвори.
— Какво? — подтикна го Дани.
— Аз съм криминолог. Не съм експерт в останалите неща.
— Не търся експерти. Търся улики и теории. Просто се довери на инстинктите си.
Рихард Стури се намръщи.
— Добре — започна Демартен. — Според мен убиецът е изискан човек.
— Защо?
— Пътува много. Вероятно говори няколко езика. Престъпленията са извършени по цялото земно кълбо.
Дани кимна окуражително.
— Добре.
Демартен се въодушеви.
— Планира действията си безукорно. И явно го бива да се справя със сложни алармени системи. Това ме кара да подозирам, че е електроинженер или компютърен гений.
Проблемът с охранителните системи винаги бе притеснявал Дани. Той си припомни случая на Джейкс и сложната алармена система в дома му. Семейство Хенли имало надеждна система „Банам“, а домът на Дидие Анжу бе обграден от камери, всичките без записи в нощта на убийството. Според инспектор Лиу от хонконгската полиция, Майлс Баринг имал система, която можела да съперничи на тази във Форт Нокс. Но във всичките четири случая сам човек се бе промъкнал в домовете на жертвите си абсолютно незабелязан.