Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Убиец с необикновени умения в областта на охранителната техника бе едната възможност. Но имаше и друга, доста по-проста. Възможност, която притесняваше Дани още от дните, когато работеше по убийството на Джейкс.
— Може някой в къщата да е познавал убиеца — отбеляза той. — И да го е пуснал вътре. Слуга или някой друг.
— Или съпругите — небрежно подхвърли Клод Демартен. — Ето ти и теорията. Изисканият интелигентен убиец се насочва към отегчените съпруги на жертвите си. Спечелва доверието им, може би дори ги съблазнява. После, след като се влюбват в него, ги измамва и убеждава да дарят всичките пари на мъжа си за благотворителност.
— А после? — скептично попита Дани. — Нахлува в домовете им?
— Защо не? Вече познава имотите добре, наясно е с алармените кодове, разположението на камерите и т.н. Скрива самоличността си зад маска… променя гласа си по някакъв начин, така че жените да не го разпознаят. Убива съпрузите. Изнасилва жените. После се връща в другата си роля и осигурява на вдовиците рамо, на което да поплачат. А след като парите са в сметките на благотворителните дружества, убеждава вдовиците да изчезнат с него. Убива и тях, отървава се от труповете и минава към следващото убийство.
Тримата мъже замълчаха. Теорията на Демартен звучеше доста пресилено. Дори убиецът да се бе маскирал идеално за взлома, възможно ли бе жена да не познае собствения си любовник? Не, не звучеше достоверно. А и нямаше ли ченгетата да се срещнат с убиеца в ролята му на рамо за плач? Може би някакъв хубав, интелигентен млад мъж се мотаеше около жертвите и…
Дани замръзна.
Имаше такъв мъж. С Анджела Джейкс. Въртеше се около нея като лоша миризма.
Лайл Реналто.
Демартен говореше отново и се наслаждаваше на новото си амплоа като Шерлок Холмс. Затворен в лабораторията си в Интерпол, той рядко имаше възможност да отпусне въображението си.
— Нека да разгледаме и алтернативите. Какво ще кажете за следното? Убиецът не крие самоличността си. Жените знаят много добре кой е и го пускат нарочно в домовете си. Младите съпруги не са негови жертви, а съучастници.
Дани Макгуайър си припомни ужасните рани на Анджела Джейкс след изнасилването. Беше така зверски пребита, когато я видя завързана за трупа на мъжа й, че я помисли за мъртва. Той поклати глава отрицателно.
— Не. По никакъв начин. В тези изнасилвания нямаше нищо фалшиво. Не и в онова, което аз видях. В никакъв случай сексът не е бил по взаимно съгласие.
Клод Демартен повдигна вежди. Американците бяха ужасни пуритани, когато ставаше дума за секс.
— Сигурен ли си? Някои жени си падат по грубия секс.
— Не и толкова груб — възрази Дани.
„Не и Анджела. Тя беше толкова сладка и нежна. Ангел.“
Демартен сви рамене.
— Не забравяй, че при всяко от убийствата е ставало дума за стотици милиони долари. Хората могат да изтърпят свирепи страдания, за да се сдобият с подобна сума.
— Но никоя от вдовиците не е запазила парите. Дарили са ги.
— С изключение на Лиза Баринг.
— Да, с изключение на Лиза Баринг. Засега.
Отново се възцари тишина. Теорията на Демартен беше логична. Един убиец. Може би Лайл Реналто? Сваля съпругите. Получава достъп. Убива съпрузите. Отклонява парите нанякъде. Но все пак оставаха доста въпроси? И първият бе: защо?
— Мотивът все още е проблем — каза Дани.
Рихард Стури се изсмя на глас. Това бе първият звук, който издаде през последните петнайсет минути, и Дани и Клод се вторачиха в него изненадано.
— Мотивът ли е проблем? Всичко е проблем! Не разполагате и с трохичка солидно доказателство, за да подкрепите някоя от теориите си.
Гласът на немеца бе изпълнен с презрение. Френският му колега незабавно настръхна.
— Добре тогава, Айнщайн. Да чуем какво мислиш ти за престъпленията.
Без да каже и дума, Стури сложи лаптопа си ни масата. Погали нежно капака му и Дани се сети за Блофелд, злодея от филмите „Остин Пауърс“, и котката му.
— Това е само първоначалният анализ. Съвсем прост.
Дани Макгуайър и Клод Демартен се вторачиха в екрана с благоговение. Графиките просветнаха в ярки цветове. Червено за убийството на Джейкс, синьо за Хенли, зелено за Анжу и лилаво за Баринг. Линиите на времето показваха периодите между сключването на всеки брак и убийството на съответния съпруг, както и от всяко убийство до изчезването на съпругата. Графиките анализираха всичко — от възрастовата разлика между съпрузите до географското разстояние между престъпленията. Рихард Стури си бе свършил работата чудесно. Накрая имаше друг комплект графики в жълто.