Човекът със сините кръгове

— Бих предпочел да имаше диабет — каза Адамсберг.

Адамсберг прекара края на сутринта в четене на „Идеология и общество по времето на Юстиниан“. Данглар, почти толкова изтощен, колкото и човекът с кръговете, би искал Адамсберг да спре най-сетне да мисли за него и да подхване разследването по друг начин. Чувстваше се толкова преситен от Огюстен-Луи льо Нермор, че за нищо на света не би прочел и ред от него. На всяка дума би имал чувството, че над него се свеждат обърканото изражение и мръсносиният втренчен поглед на византолога, укоряващ го за настървението му.

Към един часа Данглар влезе в кабинета на Адамсберг, който продължаваше да чете. Веднъж комисарят му бе обяснил, че чете думите една по една и една подир друга. Сега Адамсберг не вдигна глава, но чу, че Данглар влиза.

— Спомняте ли си модното списание, което намерихме в чантата на госпожа Льо Нермор, Данглар? Къде е то сега?

— Онова, което разглеждахте в камиона? Трябва да е още в лабораторията.

Адамсберг се обади в лабораторията и помоли да му донесат списанието, ако са свършили с него.

— Какво ви безпокои? — попита Данглар.

— Не знам точно. Има поне три неща, които ме безпокоят — миризмата на гнила ябълка, добрият доктор Жерар Понтийо и това списание.

Малко по-късно Адамсберг отново извика Данглар. Държеше някакъв лист в ръка.

— Това е разписанието на влаковете — каза Адамсберг. — Има един, който тръгва след петдесет и пет минути за Марсийи, родното място на доктор Понтийо.

— Но какво искате от доктора?

— Яд ме е на него, че е мъж.

— Още ли се занимавате с тази история?

— Нали ви казах, че съм бавен, Данглар? Мислите ли, че можете да хванете този влак?

— Днес ли?

— Ако обичате. Искам да знам всичко за добрия чичо доктор. Там сигурно има хора, които са го познавали, когато е бил млад, преди да отвори кабинет в Париж. Поразпитайте ги. Искам да знам. Всичко. Нещо ни убягва.

— Но как да разпитвам хората, като нямам никаква представа какво точно ви интересува?

Адамсберг поклати глава.

— Питайте ги за всичко, което ви дойде наум. Имам ви доверие. И не забравяйте да ми се обадите.

Адамсберг кимна на Данглар и със съвършено отнесен вид слезе да си вземе нещо за ядене. Бавно задъвка студения си сандвич и потегли към Националната библиотека.

На входа на библиотеката определено направи лошо впечатление с износения си черен панталон и навитите до лактите ръкави на ризата. Показа си картата и поиска да му донесат всички произведения на Огюстен-Луи льо Нермор.