Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 89
Перейти на страницу:

— Все още имам сериозни намерения да подам оставката си, мистър Стивънс. Просто напоследък бях толкова заета, че не съм намерила време да се заема с този въпрос.

Трябва да призная, че това наистина ме разтревожи, но седмиците се нижеха една след друга и накрая се оказа, че и дума не може да става за напускане на Дарлингтън Хол. Отношенията ни се позатоплиха и аз си позволявах да я дразня от време на време, като й напомнях заплахите й за оставка. Така например, ако обсъждахме някое бъдещо голямо събитие, което щеше да се проведе в къщата, обикновено подмятах: „Това е при положение, че тогава все още сте при нас, мис Кентън.“ Дори месеци по-късно подобни забележки я караха да се умисли — макар че, предполагам, на този етап причината беше по-скоро неудобство, отколкото гняв.

Постепенно историята в най-общи линии беше забравена. Но повече от година след уволнението на двете камериерки тя още веднъж ни беше напомнена.

Пръв повдигна въпроса негова светлост, когато един следобед му сервирах чая в салона. Междувременно мисис Каролин Барнет беше престанала да оказва влияние върху него — всъщност дамата вече изобщо не се появяваше в Дарлингтън Хол. Освен това трябва да спомена, че господарят ми беше прекратил всякакви връзки с „черноризците“, след като се сблъска с истинската грозна същност на тази организация.

— О, Стивънс — каза той. — Исках да поговоря с теб. За онази история от миналата година. С двете еврейски момичета. Помниш я, нали?

— Да, сър.

— Предполагам, че вече няма начин да разберем къде са отишли, нали? Това, което се случи, не беше редно, затова бих желал да ги компенсирам някак си.

— Веднага ще се заема с въпроса, сър, но изобщо не съм сигурен, че ще бъде възможно да установим местонахождението им.

— Виж какво можеш да направиш. Онова, което се случи, никак не беше редно.

Допусках, че разговорът ми с негова светлост ще представлява интерес за мис Кентън, затова реших, че е правилно да я уведомя, дори рискувайки да я разгневя отново. Реакцията й обаче в онзи мъглив следобед, когато я срещнах и заговорих в беседката, беше съвсем неочаквана.

Спомням си, че докато прекосявах моравата, забелязах как започва да се спуска мъгла. Бях се запътил към беседката с намерение да прибера масата, тъй като негова светлост и гостите му бяха пили чая си там. Още отдалече съзрях — много преди да стигна стъпалата, където беше паднал баща ми — фигурата на мис Кентън, която се движеше из беседката. Когато влязох, тя беше седнала на един от плетените столове и шиеше нещо. Приближих се и видях, че поправя една разпорена възглавница. Аз се заех да събирам съдовете, разпръснати по плетените масички сред растенията, и междувременно си разменихме по някоя любезност, сигурно сме обсъдили и някой служебен въпрос. Няма да крия, след толкова дни, прекарани в голямата сграда, беше изключително приятно да поседим на свеж въздух, затова никой от нас не бързаше да се връща към основните си задължения. И макар че падналата мъгла пречеше на гледката, а и дневната светлина отслабваше, което караше мис Кентън съвсем да приближава ръкоделието до очите си, спомням си, че и двамата често вдигахме глави просто за да се насладим на заобикалящата ни природа. Аз се бях загледал далеч напред, там, където мъглата се сгъстяваше около тополите, засадени край коларския път, когато най-после подхванах темата за миналогодишните уволнения, но без да проявя голяма оригиналност:

— Знаете ли, мис Кентън, малко ми е смешно, като се сещам сега, ала точно по това време миналата година вие все още твърдяхте, че ще напуснете. Искрено се забавлявах, като ви слушах. — Засмях се, а зад мен мис Кентън остана безмълвна. Когато се обърнах да я погледна, тя бе насочила очи към стъклената преграда и сякаш се взираше в безкрайната мъглива маса отвън.

— Вие, мистър Стивънс, вероятно не можете да си представите — обади се най-после — колко сериозно обмислях да си тръгна. Толкова дълбоко преживях случилото се. И ако бях човек, който заслужава някакво уважение, смея да твърдя, че отдавна да бях напуснала Дарлингтън Хол. — Тя замълча и аз отново обърнах взор към тополите в далечината. След малко продължи с уморен глас: — Страхувах се, мистър Стивънс. Просто се страхувах. Къде можех да отида? Нямам семейство. Само леля ми. Много я обичам, но не мога да живея при нея и един ден, без да чувствам, че пропилявам живота си. Естествено, казвах си, че скоро ще си намеря нова работа. Ала толкова се страхувах, мистър Стивънс. Щом си помислех да напусна, и веднага си представях как се скитам сама и никой не ме познава, и няма кой да ми помогне. Ето до това се свеждат висшите ми принципи. Толкова се срамувам от себе си. Но просто не бях в състояние да напусна, мистър Стивънс, не можах да събера смелост да го сторя.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)