Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 89
Перейти на страницу:

Но да се върна към мисълта си. Сигурно разбирате, че никак не бях спокоен пред перспективата да съобщя на мис Кентън, че се каня да освободя две от нейните служителки. Да не говорим, че те бяха отлични работнички и — мога да го заявя, тъй като еврейската тема е толкова деликатна напоследък — цялото ми същество се бунтуваше срещу този акт. Въпреки това дългът повеляваше друго и смятах, че нищо няма да спечелим, ако безотговорно изразяваме личните си съмнения. Задачата беше трудна, ала точно затова изискваше да бъде изпълнена с достойнство. Така че, когато към края на срещата ни най-после повдигнах въпроса, сторих го максимално сбито и делово и завърших с думите:

— Аз ще разговарям с двете служителки утре сутринта в десет и половина в моята стая. Затова, мис Кентън, ще ви бъда много благодарен, ако ми ги изпратите. Оставям на вас решението дали да ги информирате предварително за естеството на нашия разговор.

Тук очевидно мис Кентън нямаше какво да ми отговори. Ето защо продължих:

— Е, мис Кентън, благодаря за какаото. Крайно време е да си тръгвам. Утре ни чака още един тежък ден.

И тогава тя проговори:

— Мистър Стивънс, не мога да повярвам на ушите си. Рут и Сара работят при мен вече шеста година. Аз им имам пълно доверие, както и те на мен. Службата им в тази къща винаги е била отлична.

— Сигурен съм, че е така, мис Кентън. За съжаление не бива да позволяваме на емоциите да пречат на решенията ни. А сега наистина трябва да ви пожелая „лека нощ“…

— Мистър Стивънс, потресена съм, че можете да седите и да говорите такива неща, сякаш правите заявка за продукти. Просто не мога да го повярвам. Вие казвате, че Рут и Сара ще бъдат уволнени само защото са еврейки?

— Мис Кентън, току-що подробно ви обясних положението. Негова светлост е взел своето решение и ние с вас просто няма какво да обсъждаме.

— А не ви ли минава през ума, мистър Стивънс, че да се уволнят Рут и Сара единствено на това основание би било просто неморално? Аз отказвам да участвам в подобни неща. И няма да работя в къща, където те могат да се случат.

— Мис Кентън, ще ви помоля да не се гневите толкова и да се държите достойно за мястото, което заемате. Въпросът е много ясен. Щом негова светлост желае точно тези два договора да бъдат прекратени, не виждам какво повече може да се каже.

— Предупреждавам ви, мистър Стивънс, че няма да продължа да работя в такава къща. Ако момичетата ми бъдат уволнени, аз също ще напусна.

— Мис Кентън, учудвам се, че реагирате така. Мислех, че няма нужда да ви напомням, че професионалните ни задължения не се ръководят от нашите лични слабости и чувства, а от желанията на онзи, който ни е наел.

— Заявявам ви, мистър Стивънс, че ако утре уволните момичетата ми, това ще бъде неморално, ще бъде грях и аз отказвам да работя повече тук.

— Мис Кентън, позволете да ви напомня, че едва ли заемате необходимата позиция, от която да отправяте такива сурови присъди. Истината е, че светът днес е безкрайно сложно и измамно място. Има много неща, които ние с вас просто не можем да разберем, свързани например със същината на еврейството. Смея да твърдя, че негова светлост е с доста по-високо обществено положение, за да прецени кое е по-добро. А сега, мис Кентън, аз наистина трябва да вървя. Още веднъж ви благодаря за какаото. Утре в десет и трийсет. Моля ви, изпратете ми двете въпросни служителки.

На другата сутрин още в мига, в който камериерките пристъпиха прага на стаята ми, стана ясно, че мис Кентън вече беше говорила с тях, защото и двете хлипаха. Обясних им положението накратко и подчертах, че работата им е била задоволителна и съответно ще получат добри препоръки. Доколкото си спомням, нито една от тях не каза нещо съществено през време на целия разговор, който продължи три-четири минути. Излязоха от стаята хлипайки, както бяха и влезли.

В дните, последвали уволнението на момичетата, мис Кентън се държеше изключително студено с мен. Понякога бе доста груба дори и в присъствието на други членове от персонала. И макар че продължавахме всяка вечер да се виждаме на чаша какао, срещите ни бяха кратки и враждебни. След като минаха две седмици, а в поведението й нямаше и намек за промяна, това определено започна да ми омръзва. Ето защо на една от срещите ни й подхвърлих иронично:

— Мис Кентън, очаквах досега да си подадете оставката. — И придружих думите си с лек смях. Надявах се, че най-после ще поомекне и ще отговори примиренчески, за да се сдобрим и веднъж завинаги да загърбим този епизод. Тя обаче само ме изгледа сурово и отвърна:

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)