Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Бътлър не можеше да скрие нетърпението си.

— Моля те, Артемис. Карай по същество.

— Но повече за това друг път — каза Артемис, сякаш го беше чул. — Има вероятност да гледаш това във времена на опасност и трябва да те въоръжа с всичкото знание, което сме събрали по време на приключенията ни с Полицията на Нисшите елементи.

„Полицията на Нисшите елементи?“, помисли си Бътлър. Това е фалшиво. Някак си това е фалшиво.

Отново, Артемис от видеото сякаш прочете мислите му.

— За да затвърдя фантастичните факти, които съм на път да разкрия, ще кажа една дума. Само една. Дума, която не е възможно да знам, овен ако ти не си ми я казал. Нещо, което ми каза, докато умираше, преди Бодлива Зеленика да те излекува с магията си. Каквото щеше да ми кажеш, ако лежеше мъртъв, стари приятелю. Каква щеше да е едничката дума, която щеше да ми кажеш?

„Ще ти кажа първото си име“, помисли си Бътлър. Нещо, което само други двама на света знаеха. Нещо напълно забранено по етикета на телохранителите, освен ако не е твърде късно, за да има значение.

Артемис се наведе към камерата.

— Името ти, стари приятелю, е Домовой.

Главата на Бътлър се олюля. Боже мой, помисли си той. Вярно е, всичко е вярно.

Нещо започна да се случва в мозъка му. Несвързани изображения преминаваха през подсъзнанието му, освобождавайки потиснати спомени. Фалшивото минало беше пометено от заслепяващата истина. Електричество премина през черепа му, докато съединяваше точките и изясняваше всичко. Всичко имаше смисъл сега. Чувстваше се стар, защото лечението го беше състарило. Понякога му беше трудно да диша, защото кевларени нишки бяха зашити над раната на гърдите му. Спомни си отвличането на Зеленика и гоблинската революция на Буа Кел. Спомни си Зеленика и Юлиус, кентавърът Вихрогон и, разбира се, Сламчо Челюстокопач. Нямаше нужда да чете останалите файлове, една дума беше достатъчна. Спомни си всичко.

Бътлър погледна джуджето с нови очи. Всичко беше толкова познато сега. Вибриращите къдрици коса, позицията със сгънатите крака, миризмата. Той се изстреля от стола си през стаята до Сламчо, който беше зает да напада минихладилника на кабинета.

— Сламчо, стар разбойник такъв. Радвам се да те видя.

— Сега си спомня — каза Сламчо, без да се обръща. — Имаш ли нещо да кажеш?

Бътлър погледна към отворения капак.

— Да. Не насочвай това нещо към мен. Виждал съм щетите, които може да нанесе.

Усмивката на телохранителя замръзна на лицето му, след като си спомни един детайл от съобщението на Артемис.

— Юлиус Кореноплод. Чух нещо за бомба.

Сламчо се обърна. Брадата му беше напоена с коктейл от млечни продукти.

— Да. Юлиус е мъртъв. Не мога да повярвам. Гонеше ме от толкова години.

Бътлър усети, че на раменете му се стоварва уморителна тежест. Беше изгубил прекалено много другари през годините.