![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Въпреки тесните цепки на шлема, Шерканер можеше да види и звездите. „Ето че сме тук най-сетне.“ Първите проникнали в сърцето на Мрака. Това беше свят, чието съществуване някои древни философи категорично отричаха. Защото как така е възможно да съществува нещо, което не можеш да видиш. Но сега този свят беше пред очите им. Той съществуваше — векове, сковани в мраз и мълчание… И много звезди, навсякъде. Даже през дебелите стъкла на шлема, използвайки само горните си очи, той виждаше цветна светлина дори там, където иначе нямаше звезди. Само ако поспреше за миг и разгледаше това великолепие с всички очи, какво ли още щеше да види! Според повечето научни теории северното сияние би трябвало да изчезне заедно със слънцето, което го поражда. Други твърдяха, че причина за него са изригванията на вулканите, които се намират около полюса. Напълно е възможно сега по небосвода да се забелязват и други светлини освен звездите…
Потрепването на кабела го върна обратно на земята.
— Продължавай да вървиш, трябва непрекъснато да се движим.
Джил вече едва шептеше. Нямаше съмнение, че препредава заповед на Юнърбай. Ъндърхил беше готов да се извини, когато осъзна, че всъщност Амбердон Нишнимор е причината за забавянето.
— Какво става? — попита Шерканер.
— … Амбър видя… светлина на изток… Продължавай да се движиш.
Изток. Значи отдясно. Стъклото на шлема му от тази страна беше замъглено. Стори му се, че различава очертанията на хребет. Операцията им трябваше да се проведе на четири километра от брега. Там горе на билото щяха да имат чудесна гледка към хоризонта. Независимо, че светлината идваше от противоположния край. Точно така! Наистина виждаше светлина — бледо сияние, което бавно се разпростира във всички посоки. Дали не е северното? Шерканер с усилие овладя обзелото го любопитство и продължи да пристъпва напред. Бог му е свидетел, че би дал всичко, само и само да се изкачи на билото и да погледне замръзналото море!
Шерканер се държа като дисциплиниран войник чак до следващата спирка за разливане на органичен разтвор. Тъкмо пълнеше резервоарите на Хевън със смес от светеща екзотермична маса, гориво и замръзнал въздух, когато това се случи. Пет малки светлинки прекосиха западния небосклон, оставяйки след себе си следа като комети. Едната от тях бързо угасна, но другите четири се събраха в едно и… Блесна светлина, толкова ярка, че очите на Ъндърхил, с които гледаше нагоре, засмъдяха от болка. С другите обаче той все още можеше ясно да вижда. Ярката светлина обхващаше все по-голяма част от небето и беше хиляди пъти по-силна от мъждукащия слънчев диск. Многочленестите им сенки заподскачаха наоколо. Излъчването ставаше все по-ярко и по-ярко, докато накрая Шерканер усети как през костюма му започна да прониква топлина. Замръзналият въздух около тях се понесе нагоре, образувайки искряща бяла пелена. Топлината се усили още, сега вече пареше, после спадна. Гърбът му обаче остана топъл, сякаш се е разхождал дълго в хубав слънчев ден.
Парата се завихри около тях и това бе първият осезателен полъх, който усетиха откакто напуснаха подводницата. Внезапно стана много студено — влагата изсмука топлината от костюмите им; от цялата екипировка единствено ботушите бяха напълно пригодени за тези условия. Светлината все повече губеше силата си, въздухът и водата отново се превърнаха в кристали и паднаха на повърхността. Ъндърхил пак рискува да погледне нагоре. Ослепителните точки сега приличаха на светещи дискове, които постепенно гаснеха пред очите му. На тяхно място се появи трепкащо сияние, подобно на северното. Четири, близко разположени една до друга точки — ъглите на правилен тетраедър? Такава красота!
Само след няколко секунди щяха съвсем да избледнеят и да се изгубят от небосклона. Затова пък се появиха нови светлини — ярки проблясъци отвъд източния хребет. На запад към точката на зенита се устреми друг рояк ярки точки. Зад тях небето се покри от трепкаща светлинна пелена.
Четирите члена на групата стояха неподвижни. За миг подчинението на военната дисциплина, насадено в съзнанието на Юнърбай, отстъпи място на благоговението. Той отстъпи назад от образувалата се органична локва и постави ръка върху гърба на Шерканер. Гласът му най-сетне успя да проникне по кабела въпреки лошата връзка: