Дълбина в небето [bg]

В плана им все още съществуваха съмнителни непълноти. Всеки път модерната военна машина на двете страни правеше усилие да спечели предимство и въпреки настъпването на Мрака продължаваше да действа и да дебне заспалия противник; с настъпването на Новото слънце обаче армията, която първа се връщаше на бойното поле, ставаше и окончателен победител в битката.

До окончателното настъпване на Мрака и двете страни бяха натрупали внушително количество запаси. Доколкото учените можеха да съдят по оскъдните данни, всеки път Новото слънце идваше изпепеляващо и ослепително ярко. Това траеше няколко дни, а може би само броени часове, но и те бяха достатъчно, за да се опустоши всичко; повърхността се нажежаваше хиляди пъти повече, отколкото през Междинния период или годините на Чезнещото слънце. Именно тази непоносима жега, а не студът на Мрака унищожаваше всичко живо с изключение на най-устойчивите представители на всяко поколение.

Рампата водеше към складовете на тийфърите. Противникът имаше резерви и по фронтовата линия, но този заден ешелон беше предназначен да снабдява войската по време на маневри. Без него елитните части на тийфърите щяха да са принудени да бездействат, а авангардът, в случай че Короната атакува, нямаше да има шанс за отстъпление. Според Териториалното командване унищожаването на тези складове щеше да ускори сключването на примирие или да осигури бърза победа на войските на Короната. Четирима бойци и целенасочените разрушения, които се канеха да извършат, щяха да са напълно достатъчни за това.

… Стига обаче да не замръзнеха, докато прекосяваха вътрешния двор на базата. По стъпалата имаше малко замръзнал въздух, а тук-там се забелязваха останки от храсти, украсявали пространството около пилоните със знамена. И с това се изчерпваше всичко. Сега им се налагаше да изливат почти цялото количество органична каша, за да постигнат някакъв минимален ефект. Мракът вече ги притискаше отвсякъде, а единствената светлинка идваше от действието на екзотермите. Според докладите на разузнаването дворът не беше по-дълъг от двеста метра…

Някъде напред засия елипса от светлина. Изходът. Групата с олюляване продължи по полето, което някога е било открито пространство, но сега беше защитено срещу Новото слънце със сребристо покривало. Пред тях се ширна равнина, цялата покрита с колчета за палатки. Тук-там снегът от замръзнал въздух ги беше разместил, но повечето стояха непокътнати. В оскъдната светлина успяха да зърнат и очертанията на парни локомотиви, релси, влекачи за превозване на оръдия и бронирани автомобили. Дори в сумрака металните им корпуси проблясваха под скрежа. Когато отново дойдеше Новото слънце, всичко тук щеше да е готово за действие. Докато ледът се топи и изпарява, а водният поток се оттича през дренажната система, прокопана под полето, от най-близките убежища ще заприиждат първите бойци на тийфърите, готови да спасяват въоръжението и транспортните машини. Образувалата се вода трябваше да бъде събрана в специални резервоари, откъдето минаваше в пръскачките, използвани за охлаждане на нажежената от Новото слънце земя. Щяха да последват часове трескава проверка на изправността на техниката, още толкова време щеше да отиде за поправяне на повредите, резултат от двувековния Мрак и няколкото часа непоносима жега. След това войската щеше да поеме в онази посока, където според командването имаше най-голям шанс да удържи победа. Тази стратегия беше резултат от извършваните поколения наред изследвания относно природата на Мрака и Новото слънце. По данни на разузнаването противникът имаше голяма преднина в тази област.