Засенчено слънце [bg]

Ванахомен и не очакваше съгласие.

- Тогава какво?

Бирникът замълча продължително, преди да промълви с въздишка:

- Така да бъде. - Накара коня да направи няколко стъпки встрани и спря, като обърна лице към двамата жреци в червено, били до този момент зад гърба му. - Тези двамата са твои, докато си върнеш трона.

Жреците в червени одежди замръзнаха. Също и Ванахомен. Той попита през зъби сред надигналия се зад него ропот:

- Това номер ли е?

- Най-голямото предимство на Хетава - и на Гуджааре - е магията - отвърна Бирникът. - Един Бирник не ще е от голяма полза за вас, но Лечителите са способни да спасят живота на хора, които иначе биха загинали в предстоящите битки.

Двама Лечители. Ванахомен гледаше втренчено червените жреци, разкъсван между радостна възбуда и отчаяние. Бирникът имаше право - двама Лечители бяха в състояние да намалят в огромна степен техните загуби. И - мисълта му срамно се отклони в друга посока - един Лечител можеше да спаси майка му.

При все това…

Даваха му двама Лечители ей така. Двама шпиони на Хета-ва в самото сърце на неговия лагер.

Обърна се към Унте, наложил с усилие маска на безразличие, та да го заболи по-малко от разочарованието.

Унте пришпори коня си към тях, вперил замислен поглед в жреците. Той бе научил доста гуджаарейски от Ванахомен в хода на годините и сигурно бе успял да проследи целия разговор. Но към Ванахомен се обърна на хакти:

- Добре ли чух? Твоите хора проявяват неочакван интерес към търговията с роби?

Ванахомен, който не отделяше очи от Бирника, поклати глава. Очите на жреца се присвиха, когато чу казаното от Унте.

Очевидно познанията му по хакти стигаха, за да разбере думата роби.

- Те не са роби, а заложници, които скрепяват нашия съюз. Ще бъдат освободени след постигане на общата ни цел.

Унте се размърда върху седлото с въздишка.

- Никога не съм харесвал вземането на заложници. Много главоболия за нищо. Ако обаче наистина разбират от магия, както казва той, ще ни бъдат от полза.

Ванахомен отвърна с усилие на волята:

- Могат също така да предават тайните ни на Хетава. Ще трябва да ги вземем в лагера, а те биха могли да издадат неговото местоположение.

Унте се усмихна.

- Досега не съм срещнал гражданин, който да може да намери собствените си крака в пустинята без помощта на неин обитател. А и от какъв зор ще ни шпионират - нали врагът ни е общ?

Вярно беше. Но Ванахомен не пропусна да забележи, че не съществува друга причина Бирникът да им доведе двамата Лечители - при всичките му увъртания такава бе неговата цел от самото начало.

- Просто не им вярвам, Унте.

- Ти не вярваш никому, мой сине по дух. Кажи на този кра-сивичък мъж, че ги вземаме.

Ванахомен понечи да възрази:

- Ти да не… - Сам прекъсна въпроса си и склони примирително глава, когато Унте го погледна меко. - Добре, Унте.