Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Джейк си напомни, че засега са от един отбор или поне от една и съща страна на съдебната зала. Обеща си да се откаже по-нататък — ако съдия Атли допуснеше Систрънк да остане в играта, Джейк щеше да се оттегли и да отиде да преследва линейки в търсене на пострадали, които да представлява. Всичко друго щеше да е за предпочитане пред безскрупулен процес, обречен на провал. Имаше нужда от хонорарите, но не и от главоболията.
Долу настана оживление, после се чуха стъпки. Трополенето на Хари Рекс нагоре по старите дървени стълби към кабинета на Джейк притежаваше характерен ритъм и звучене. Беше бавно и тежко, като че ли с всяка крачка Хари Рекс беше твърдо решен да разтресе дъските на пода. Стълбите се клатеха. Рокси се провикна подире му възмутено. Адски дебел и в печално лоша физическа форма, той едва дишаше, когато с ритник отвори вратата на Джейк и изтърси дружелюбно:
— Проклетото женище е откачило.
— Добро утро, Хари Рекс — поздрави го Джейк, а приятелят му се строполи на един стол и се зае да успокоява дишането си — все по-леко след всяко издишване, отлагащо още мъничко инфаркта.
— Тя да не се опитва да вбеси всички? — попита той.
— Така изглежда. Искаш ли малко кафе?
— Имаш ли „Бъд Лайт“?
— Девет сутринта е.
— Е, и? Днес няма да се явявам в съда. В свободните дни започвам отрано.
— Не мислиш ли, че пиеш твърде много?
— Не, мамка му. При клиенти като моите дори не пия достатъчно. Ти също.
— Нямам бира в кантората. И вкъщи нямам.
— Ама че живот. — Хари Рекс внезапно се протегна напред, сграбчи вестника, вдигна го и посочи снимката на Лети. — Я ми кажи нещо, Джейк, какво ще си каже средностатистическият бял човек в този окръг, като види снимката? Имаш черна прислужница с приятна външност, която някак се е намърдала в завещанието на старчето, а сега е наела зализаните африкански адвокати от големия град да се домъкнат тук и да приберат парите. Как се приема тази история в Кафето?
— Струва ми се, че знаеш.
— Толкова ли е тъпа?
— Не, но са я докопали. Симиън има роднини в Мемфис и някак са направили връзката. Тя няма представа какво върши и й дават лоши съвети.
— Ти си на нейна страна, Джейк. Не можеш ли да й поговориш? — Хари Рекс метна вестника върху бюрото.
— Не. Мислех си, че ще успея, тя обаче нае Систрънк. Вчера в съда се помъчих да я заговоря, но те не допускаха никой да припари до нея. Опитах се да поговоря и с децата на Хъбард, но те не се държаха особено сърдечно.
— Напоследък си станал популярен, Джейк.
— Вчера не се почувствах особено популярен. Добре че съдия Атли ме харесва.
— Чувам, че не бил дълбоко впечатлен от Систрънк.
— Ами не беше. И съдебните заседатели няма да бъдат.
— Значи ще поискаш съдебни заседатели?
— Да, съдията също иска, но не си го чул от мен.
— Не съм. Трябва да измислиш начин да се добереш до нея. Систрънк ще вбеси всички в щата и тя няма да получи нито цент.
— А трябва ли? — учуди се искрено Джейк.
— Да, мамка му. Парите са на Сет и ако той иска да ги завещае на комунистическата партия, негова си работа. Сам си ги е спечелил, може да ги раздава както си пожелае. Само почакай да се срещнеш с двете му деца — пълни боклуци, ако питаш мен, — и ще разбереш защо Сет е избрал някой друг.
— Нали уж мразеше Сет?
— Мразех го преди десет години, но аз винаги мразя негодника от противната страна. Затова съм толкова зъл. Накрая го преодолях. Независимо дали го мразя, или го обичам, той е написал завещанието преди смъртта си и законът трябва да подкрепи това завещание, ако то е законно.
— А законно ли е?
— Съдебните заседатели ще решат. Завещанието определено ще бъде атакувано от всички посоки.
— Ти как би го атакувал?
Хари Рекс се облегна назад и качи глезена си върху коляното.