![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Нямам тарифа, господин съдия. Клиентите ми работят за по десет долара на час, ако имат късмет. Не могат да си позволят да плащат стотачка за адвокат.
— Мисля, че сто и петдесет долара е справедлива цена за днешния пазар. Съгласен ли си?
— Сто и петдесет долара звучи добре, господин съдия.
— Добре, работиш за сто и петдесет долара на час. Допускам, че разполагаш с време.
— О, да.
— Хубаво. Защото това дело ще ти запълни живота в обозримо бъдеще. През шейсет дни подавай молба за адвокатските хонорари. Ще се погрижа да ти бъдат изплащани.
— Благодаря, господин съдия.
— Носят се много слухове за размера на наследството. Имаш ли представа доколко са верни?
— Ръсел Амбърг ми каза, че възлиза поне на двайсет милиона, като повечето са в брой. Скрити извън щата. Иначе всички в Клантън щяха да знаят с точност.
— Най-добре да се задействаме бързо да ги защитим. Ще подпиша заповед, която ти дава право да получиш финансовите документи на господин Хъбард. И когато Куинс се включи, започнете да ровите.
— Добре, сър.
Съдия Атли отпи голяма глътка кафе от картонена чашка. Зарея поглед през мръсното прозорче към моравата пред съда и накрая каза:
— Почти ми е жал за горката жена. Напълно е изгубила контрол, заобиколена от хищници, надушили парите. Няма да й остане нито цент, когато Систрънк приключи с нея.
— Ако съдебните заседатели изобщо отсъдят в нейна полза.
— Ще поискаш ли съдебни заседатели, Джейк?
— Още не знам. Трябва ли?
Въпросът беше крайно неуместен, но в момента не му се стори така. Джейк се подготви за укор; съдия Атли обаче се усмихна лекичко.
— Бих предпочел съдебни заседатели, Джейк. Нямам против да вземам трудни решения. Такава ми е работата. В случай като този ще е добре на горещия стол да седнат и дванайсет от нашите примерни и добросъвестни граждани. Би ми се искало, за разнообразие — ухили се широко съдията.
— Не ви виня. Ще внеса искане.
— Направи го. И още нещо, Джейк — адвокати много, но на малцина имам доверие. Не се колебай да се отбиваш на кафе, ако трябва да се обсъди нещо. Безспорно си даваш сметка за важността на това дело. Тук няма много пари, Джейк, никога не е имало. А сега изведнъж се появява гърне със злато и доста хора искат да бръкнат вътре. Не и ти. Нито аз. Но има мнозина други. Важно е с теб да останем на едно мнение.
Мускулите на Джейк се отпуснаха за пръв път от часове и той си пое дълбоко въздух.
— Съгласен съм, господин съдия, и благодаря.
— До скоро.
13
Дюма Лий беше завладял първа страница на „Форд Каунти Таймс“ в сряда, 12 октомври. Изслушването, проведено предишния ден, явно беше новината в окръга. Набиващото се на очи заглавие гласеше: ОЧЕРТАНА Е ФРОНТОВАТА ЛИНИЯ ВЪВ ВОЙНАТА ЗА ЗАВЕЩАНИЕТО НА ХЪБАРД, а Дюма беше изпипал уводната статия в най-изискания си таблоиден стил: „Съдебна зала, претъпкана с обнадеждени наследници и техните нетърпеливи адвокати, посрещна съдия Рубън Атли вчера, когато прозвучаха първите изстрели в очертаващата се епична битка за наследството на покойния Сет Хъбард, който се обеси на 2 октомври“.
Фотографът здравата беше поработил. В средата на първа страница имаше голяма снимка на Лети Ланг на влизане в съдебната зала, почти носена от Букър Систрънк и Кендрик Бост, все едно бе инвалид. Тя беше представена като „Лети Ланг, на 47 години от Бокс Хил, бивша домашна помощница на Сет Хъбард и евентуална негова наследница по силата на последното му собственоръчно написано и подозрително завещание, придружавана от двамата си адвокати от Мемфис“. До снимката се мъдреха по-малки снимки на Хършъл и Рамона, също някъде близо до съда.
Джейк прегледа вестника рано в сряда сутринта на писалището си. Пиеше кафе и прочиташе по два пъти всяка дума, търсейки грешки. С учудване установи, че този път като никога Дюма бе представил фактите правилно. Но изруга на думата „подозрителен“. Всеки регистриран гласоподавател в окръга можеше да стане съдебен заседател. Мнозинството щяха или да прочетат вестника, или да чуят някой да обсъжда написаното там, а Дюма директно беше окачествил завещанието като подозрително. Начумерените самодоволни физиономии на издокараните адвокати от Мемфис също не облекчаваха положението. Вперил поглед в снимката, Джейк се опита да си представи съдебно жури с девет бели и трима чернокожи, които се стараят да събудят у себе си симпатия към Лети, докато двайсет милиона долара са на кантар. Едва ли щяха да успеят. След седмица в съдебната зала с Букър Систрънк щяха да прозрат намеренията му и да обявят завещанието за недействително. Може би нямаше да харесат Хършъл и Рамона, но те поне бяха бели и не бяха представлявани от адвокат шарлатанин с външност на телевизионен проповедник.