Сянката на чинара [bg]

Дишането на Джейк отново се нормализира, макар все още да беше потресен от безочието на Систрънк и хрумванията му. И от алчността му. Без съмнение беше убедил Лети да подпише някакъв договор, който да му осигури процент от нейния дял. Повечето адвокати на ищците вземаха една трета от стойността на постигнато споразумение, 40 процента от присъденото от съдебни заседатели и половината, ако имаше обжалване. Човек с исполинско его като на Систрънк и — да, вярно — с историята на неговите съдебни триумфи несъмнено щеше да клони към максимума на тези проценти. И като че ли това не беше достатъчно, ами се опитваше да се домогне до още една бала пари, които да получава почасово като адвокат по легализирането на завещанието.

Съдия Атли приключи. Вдигна чукчето и обяви:

— Ще се съберем отново след трийсет дни. Съдът се разпуска.

Чукчето се стовари с трясък.

Адвокатите на Лети тутакси я обградиха и я поведоха през преградата към предните редове, където близките й и други досадници се стълпиха около нея. Така я бяха наобиколили, сякаш имаше опасност за живота й, галеха я, гукаха, насърчаваха я. Възхищаваха се на Систрънк и го поздравяваха за смелите твърдения и позиция, а Кендрик Бост не сваляше ръката си от рамото на Лети, докато тя си шушукаше с любимите си същества. Майка й Сайпръс седеше в инвалидната количка и триеше сълзите от бузите си. На какъв ужас излагаха цялото семейство!

Джейк не беше в настроение за празни приказки, а и никой не се опита да го заговори. Другите адвокати се бяха пръснали на малки групи и разговаряха помежду си, докато прибираха куфарчетата си и се готвеха да се разотидат. Наследниците на Хъбард се събраха и се постараха да не зяпат гневно чернилките, които искаха да им отмъкнат парите. Джейк се шмугна през една странична врата и се запъти към задните стълби. Господин Пейт, старият пристав, го спря.

— Ей, Джейк, съдия Атли те вика.

В тясната стаичка, където адвокатите се събираха на кафе, а съдиите провеждаха неофициалните си срещи, Рубън Атли тъкмо събличаше тогата си.

— Затвори вратата — нареди той, когато Джейк влезе.

Почитаемият Атли не си падаше по сладкодумните приказки, не разказваше дълги истории, не се шегуваше. При него нямаше безсмислено дрънкане и рядко присъстваше хумор, макар че в съдебната зала често имаше публика, склонна да се засмее на всяко нещо.

— Седни, Джейк — заяви съдията и двамата се настаниха край едно малко бюро. — Ама че задник! — възкликна Атли. — Това може и да мине в Мемфис, но тук не.

— Още съм изумен.

— Познаваш ли Куинс Лънди, адвокат от Смитфийлд?

— Чувал съм за него.

— По-възрастен е, почти пред пенсия. Цял век се занимава само с легализации, познава добре материята и е адски праволинеен. Мой стар приятел. Подай предложение за Куинс и за още двама — ти ги избери — като заместници на изпълнителя на завещанието и аз ще назнача Куинс. С него добре ще се спогодите. А що се отнася до теб, оставаш на борда до края. Колко вземаш на час?