Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — тя забеляза, че той няма нито бележник, нито касетофон.
— Няма да ви задавам стандартния тъп въпрос.
— Какво е това „тъп въпрос“? — повдигна вежди тя.
— „Харесва ли ви Вашингтон?“ Щом някоя знаменитост слезе от самолета, където и да е по света, първото нещо, което я питат, е: „Харесва ли ви тук?“
— Аз не съм знаменитост — разсмя се Мери, — но ми се струва, че Вашингтон много ще ми хареса.
— Били сте преподавател в Канзаския държавен университет?
— Да. Водех курс по темата „Източна Европа: съвременна политика“.
— Разбрах, че президентът е чул за вас за първи път, когато е прочел книгата ви за Източна Европа. И статиите ви в списанията.
— Да.
— А останалото, както се казва, е история.
— Предполагам, че това наистина е необичаен начин за…
— Не чак толкова необичаен. Джейн Къркпатрик привлече вниманието на президента Рейгън по същия начин и той я назначи за посланик в ООН. — Той й се усмихна. — Така че, както виждате, вече има подобен прецедент. Това е един от най-популярните изрази във Вашингтон. Прецедент. Баба ви и дядо ви са румънци, нали?
— Дядо ми.
Бен Кон остана още петнадесетина минути, през които продължи да разпитва Мери за миналото й.
— Кога ще излезе интервюто във вестника? — попита Мери. Искаше да бъде сигурна, че ще успее да изпрати броя на Флорънс и Дъглас и на другите си приятели.
— Засега ще изчакам — неопределено каза той и стана. Имаше нещо в този случай, което го смущаваше. Проблемът беше в това, че не можеше да разбере какво точно. — По-късно пак ще си поговорим.
След като той си тръгна, Бет и Тим дойдоха в дневната.
— Симпатичен ли беше, мамо?
— Да — тя се поколеба и каза неуверено, — мисля, че да.
Стантън Роджърс се обади на следната сутрин.
— Добро утро, госпожо Ашли. Стантън Роджърс се обажда.
Имаше чувството, че чува гласа на стар приятел. Сигурно ми се струва така, защото е единственият човек в града, когото познавам, помисли си Мери.
— Добро утро, господин Роджърс. Благодаря ви, че изпратихте господин Бърнс да ни посрещне на летището. И за резервацията на хотела.
— Надявам се, че е приличен.
— Прекрасен е.
— Помислих си, че няма да е лошо да се срещнем, за да обсъдим някои от процедурите, през които ще трябва да преминете.
— Ще ми бъде приятно.
— Защо да не обядваме заедно в „Гранд“? Това е съвсем близо до хотела ви. Какво ще кажете за един часа?
— Чудесно.
— Ще ви чакам в ресторанта на приземния етаж.
Започваше се.
Мери поръча на децата обяд в стаята и в един часа таксито я остави пред хотел „Гранд“. Мери го огледа с възхищение. Хотел „Гранд“ сам по себе си беше средище на властта. В него отсядаха държавни глави и дипломати от цял свят и не беше трудно да се разбере защо. Хотелът представляваше елегантна сграда с внушително фоайе с подова настилка от италиански мрамор и изящни колони, подредени покрай стените на кръглото помещение. Имаше и великолепна зелена градина с фонтан и открит плувен басейн. Мраморна стълба водеше надолу към ресторанта на приземния етаж, където я чакаше Стантън Роджърс.
— Добър ден, госпожо Ашли.
— Добър ден, господин Роджърс.
— Това не звучи ли много официално — разсмя се той. — Какво ще кажете за Стан и Мери?
— Чудесно — поласкана отговори тя.
Стантън Роджърс й изглеждаше някак си различен, въпреки че Мери се затрудняваше да определи в какво точно се изразяваше това. В Джънкшън Сити той бе сякаш доста хладен и едва ли не враждебно настроен към нея. Сега това отношение като че ли напълно бе изчезнало. Той беше сърдечен и приятелски настроен. Разликата се дължи на това, че вече ме е приел, щастливо си помисли Мери.
— Ще искаш ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
Те поръчаха обяда. Предястията й се сториха доста скъпи. Тук цените не са като в Джънкшън Сити. Апартаментът в хотела й струваше 250 долара на ден. Ако продължавам по този начин, парите ми няма да стигнат за дълго, помисли си Мери.
— Стан, не искам да прозвучи нетактично, но би ли могъл да ми кажеш каква е заплатата на един посланик?
— Това е справедлив въпрос — засмя се той. — Заплатата ти ще бъде шейсет и пет хиляди долара годишно, плюс жилищните разходи.