Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— А откога ще започна да я получавам?
— Веднага щом положиш клетва.
— А дотогава?
— Ще ти плащаме седемдесет и пет долара на ден.
Сърцето й се сви. Това нямаше да покрие само сметката за хотела, дори ако оставеше настрана всички други разходи.
— Дълго ли ще остана във Вашингтон?
— Около месец. Ще направим всичко, каквото е по силите ни, за да ускорим назначението ти. Държавният секретар вече изпрати телеграма до румънското правителство, за да поиска одобрение за назначението ти. Между нас казано, вече проведохме неофициални разговори между двете правителства. Няма да имаме никакви проблеми с румънците, но ще трябва да минеш и през Сената.
Значи румънското правителство ще ме приеме, приятно изненадана си помисли Мери. Може би съм по-добре квалифицирана, отколкото съзнавам.
— Организирал съм ти неофициална консултация с председателя на Сенатския комитет за международни отношения. Следващият етап ще бъде срещата с целия комитет. Те ще ти задават въпроси за миналото ти, за лоялността ти към тази държава, за възгледите ти, за работата и за резултатите, които се надяваш да постигнеш чрез нея.
— А след това?
— Комитетът ще гласува и когато предаде доклада си, ще гласува и целият Сенат.
— Случвало се е обаче някои назначения да не бъдат утвърдени, нали? — бавно каза Мери.
— Но в този случай на карта е поставен авторитетът на президента. Ще имаш пълната подкрепа на Белия дом. Президентът има огромното желание да прокара назначението ти колкото се може по-бързо. Между другото хрумна ми, че ти и децата може да искате да разгледате Вашингтон през близките няколко дни, така че ви уредих кола с шофьор и индивидуална обиколка на Белия дом.
— О! Много ти благодаря!
— Удоволствието е мое! — усмихна се Стантън Роджърс.
Обиколката на Белия дом бе определена за следващата сутрин. Придружаваше ги един екскурзовод. Показаха им градината с розите на Жаклин Кенеди, Американската градина в стил шестнадесети век с езерото и дърветата с подправките, които използват в кухнята на Белия дом.
— Точно срещу нас — съобщи екскурзоводът — се намира източното крило. В него са разположени кабинетите на военните, службите за взаимодействие на президента с Конгреса, приемната за посетители и приемната на първата дама.
След това те обиколиха западното крило и разгледаха Овалния кабинет на президента.
— Колко стаи има тук? — попита Тим.
— Сто тридесет и две стаи, шейсет и девет дрешника, двадесет и девет камини и седемнадесет бани.
— Тези тук явно доста често се къпят.
— Президентът Вашингтон е контролирал лично по-голямата част от строежа на Белия дом. Той е единственият президент, който никога не е живял тук.
— Не го упреквам — промърмори Тим, — всичко това е адски огромно.
Мери се изчерви и го смушка да мълчи.
Обиколката продължи близо два часа и към края й семейство Ашли се чувстваха изтощени и силно впечатлени от видяното.
Ето тук е започнало всичко, помисли си Мери. А сега аз ще стана част от него.
— Мамо?
— Да, Бет?
— Имаш странно изражение на лицето.
На следващата сутрин позвъниха от кабинета на президента.
— Добро утро, госпожо Ашли. Президентът Елисън се интересува дали ще бъдете свободна днес следобед, за да се срещнете с него.
— Да, аз… разбира се — преглътна Мери.
— Ще ви бъде ли удобно в три часа?
— Много добре.
— Колата ще ви чака пред хотела в три без петнадесет.
Пол Елисън се изправи, когато Мери влезе в Овалния кабинет. Той се приближи, за да се ръкуват, усмихна се и каза:
— Все пак успях да ви придумам!
— Радвам се, че е така, господин президент. Това е голяма чест за мене — засмя се Мери.
— Моля, седнете, госпожо Ашли. Може ли да ви наричам Мери?
— Моля.
Те седнаха на дивана.
— Вие ще бъдете моят „doppelganger“. Знаете ли какво е това? — попита президентът Елисън.
— Това е нещо като духовно сходство между двама души.
— Точно така. И това сме ние. Не мога да ви кажа колко се развълнувах, когато прочетох последната ви статия, Мери. Сякаш четях нещо, което съм написал самият аз. Има много хора, които не вярват в нашия план за сближаване между народите, но ние с вас ще ги надхитрим.