Другият [bg]

11.

Ралф се отби в полицейския участък на Флинт Сити с намерението да се обади на Дебора Грант, преди да вземе служебна кола за пътуването до Кап Сити, и завари там Бил Самюълс. Прокурорът изглеждаше отчаян. Дори смешният му перчем беше клюмнал.

— Какво е станало пък сега? — попита Ралф. „Какво още?“ — добави наум.

— Алек Пели ми прати есемес. С линк.

Прокурорът извади от куфарчето си голям айпад и го включи. Плъзна няколко пъти пръст по екрана, после подаде устройството на Ралф. Есемесът от Пели гласеше: „Сигурни ли сте, че искате да повдигнете обвинение на Т. Мейтланд? Първо погледнете това.“ Линкът беше отдолу. Ралф чукна на него.

Отвори се сайтът на местния Канал 81. Имаше поредица видеа: заседания на общинския съвет, повторно откриване на някакъв мост, инструктаж, озаглавен ВАШАТА БИБЛИОТЕКА, КАК ДА Я ИЗПОЛЗВАТЕ, и още едно видео: НОВИ ПОПЪЛНЕНИЯ В ГРАДСКИЯ ЗООПАРК. Ралф озадачено повдигна вежда.

— Дай надолу — промърмори Самюълс.

Ралф превъртя и намери клип, озаглавен ХАРЛАН КОУБЪН ГОВОРИ ПРЕД ГИМНАЗИАЛНИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО АНГЛИЙСКИ. Иконката PLAY беше върху снимката на застанала на подиум очилата жена, чиято коса беше толкова обилно напръскана с лак, че и хвърлена с все сила бейзболна топка би отскочила. Зад нея се виждаше емблемата на хотелската верига „Шератон“. Ралф разшири картината на цял екран.

— Здравейте всички! Добре дошли! Аз съм Джоузефин Макдърмът, тазгодишната председателка на Асоциацията на преподавателите по английски от градове в три щата. Щастлива съм, че съм тук, и ви поздравявам с добре дошли на ежегодната среща на умовете. Плюс, разбира се, на среща с отлежали напитки. — Няколко души учтиво се засмяха. — Прави ми впечатление, че присъстват повече колеги от обичайното и макар да се изкушавам да повярвам, че това се дължи на очарованието ми (отново учтив смях), мисля, че причината е днешният ни забележителен гост…

— Мейтланд беше прав за едно — процеди Самюълс. — Проклетата ѝ реч е безкрайна. Госпожа председателката прави литературен разбор на всяка книга от Коубън. Ако обичаш, превърти на девет минути и трийсет секунди, когато излиянията свършват.

Ралф се подчини. Предчувстваше какво следва. Не искаше да го види, обаче не откъсна поглед от екрана, все едно беше хипнотизиран.

— Дами и господа, представям ви днешния ни гост, господин Харлан Коубън!

Иззад кулисите излезе плешив джентълмен; беше толкова висок, че като се наведе да се здрависа с госпожа Макдърмът, приличаше на човек, който се ръкува с дете, облечено като възрастен. От Канал 81 бяха преценили, че събитието е достатъчно интересно, за да изпратят двама оператори и втората камера показа присъстващите, станали на крака да посрещнат писателя. До една от масите най-отпред стояха трима мъже и една жена. Ралф изпита усещането, че стомахът му шеметно се спуска надолу като скоростен асансьор. Чукна с пръст по екрана, за да превключи на пауза.