Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— Не ме занимавай повече с ерекции — рече сухо. — Последното нещо, което му трябва на човек на моята възраст, е още една част от тялото му да се вкамени. На твое място по-скоро бих се занимавал с някое младо момче, умеещо да ползва природната си даденост като копие.
Утринната скръб се гмурна под водата като делфин и се появи при мен. Махна с ръка в посока на Господаря Ли, на Лунното момче, на водата, цветята, слънчевата светлина и тревата, в посока на всичко, което в момента споделяхме.
— Ех, Воле, ако знаеше колко весело и щастливо бихме могли да си живеем! — каза.
Копнежът в гласа й ми се стори искрен и се разчувствах. Родителите ми бяха починали, когато бях на девет години. По всяка вероятност и Лунното момче е било изгонено от дома си на същата възраст. Господарят Ли отдавна беше забравил семейния живот, а Утринната скръб въобще не си спомняше дали някога бе имала семейство. За миг си представих малка селска колибка през зимата, затоплена, въпреки снега, с уханието на вкусна храна и на свежест, и весела и усмихната млада съпруга, която те посреща. Представих си и как Лунното момче, подобно на екзотична тропическа птица, внезапно се появява в дома. След като Господарят Ли не се вълнуваше относно това кой къде спи, защо ли би трябвало да се вълнувам и аз?
Утринната скръб започна да ме пръска с вода. Не я заговорих за надеждите и. Господарят Ли сам щеше да вземе решение по въпроса, след което щеше своевременно да я уведоми.
Не ни се искаше да забавяме изпълнението на задачата си с няколкогодишно пребиваване в затвора и затова Утринната скръб накара Лунното момче да й обещае, че ще се държи прилично, когато пристигнем в Чан Ан. Господарят Ли влезе с повишено настроение в сградата на академията, където трябваше да му съобщят резултатите от химическите изследвания на образците от почвата и растенията. Излезе оттам като буреносен облак.
— Ако вярваме на заключенията на най-големите умове на Китай, не са били открити никакви следи от киселина, отрова или каквото и да е друго вредно вещество — изръмжа той. — Излиза, че на Княжеската пътека всичко й е наред. Отгоре на всичко и някакъв глупак е дал и писмено заключение — „разложението се дължи на естествени причини“.
Господарят Ли руга и псува през цялото време, без нито веднъж да се повтори, докато се спускахме от хълма по виещата се пътека.
— Дотам ме докараха, че да се залавям за сламки — рече сърдито. — Една от тях е последният обяд на покойния библиотекар, Разногледият брат. Излизам от предположението, че той го е заплатил с аванса, получен за ръкописа на Су Ма Чиен, и че неговото копие е било откраднато при второто идване на разбойниците в манастира. Не е изключено обаче и друго обяснение. Хайде да се залавяме за работа.
Около нас имаше отегчени учители, развеждащи учениците си. Господарят Ли се насочи към един от тях, човек с безхарактерен воднист поглед и нос, покрит с морави венички. Даде му пари, след което щастливият възпитател се шмугна бързо в най-близката кръчма. Господарят Ли пое класа и след като си шушука нещо с хлапетата, ги поведе към павилиона на Глигана. За мое учудване момчетата започнаха да маршируват след стареца със стъпката на войници от императорската гвардия. Гледката бе наистина внушителна — един древен господин, очевидно от старата школа, следван от превъзходно възпитаните си питомци. Веднага започна да се събира тълпа, впечатлена от Конфуций и неговите синове.
— Надеждата на империята! — възкликна една въодушевена матрона.
Господарят Ли строи децата и се поклони. След това те възпяха древната слава на родината с най-хубавото декламиране на „Сцени от езерото при залез“, което съм чувал. Ръкоплясканията бяха оглушителни. Присъстващите поръчаха цели камари от сладкиши за хлапетата. Сетне Господарят Ли ги строи отново и ги поведе към Залата на добродетелта. Там децата зарадваха присъстващите с безупречно изпълнение на „Сенките на източния прозорец“, включително и на надлежните поклони.
— Надеждата на империята! — възкликна повторно матроната. Един възрастен господин със свиреп вид и настръхнал мустак заяви, че допреди малко бил възнамерявал да върне всичките си медали на генералния щаб в знак на протест срещу упадъка на нравите, но че вече не бил сигурен дали упадъкът наистина е чак толкова голям.