Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— Здрасти, Цзян! — приветства го с бодър глас.
— Заключете веднага ръкописите! Заключете веднага сребърните кандила! Заключете веднага жените си и проверете дали пръстените и кесиите ви са си на мястото! — изкрещя с все сила библиотекарят. — Здравей, Као. Какво те води обратно в цивилизования свят? — попита с вече нормален глас.
— Дошъл съм да понапазарувам едно-друго. Реших, че ми трябва един фалшификат, с който да украся стената на кабинета си.
— Знаеш много добре, че нашите сбирки не са за продан — рече сепнато билиотекарят.
— Че кой ти говори за продажба? Имам предвид замяна — успокои го Господарят Ли, извади листовете с отпечатъците и небрежно ги хвърли на масата. — Я си представи само колко труд е хвърлен в това нещо.
— Че кой ще си прави труда да фалшифицира отпечатъци? — попита недоверчиво библиотекарят. Хвърли бегъл поглед върху листовете, после ги разгледа по-внимателно, а след миг започна да издава странни тихи звуци. Разбрах, че се смее. Библиотекарят се изправи и прегърна Господаря Ли. След това двамата старци започнаха да се смеят с все сила. Заедно с Лунното момче и Утринната скръб започнахме да ги тупаме по гърбовете, докато се успокоят.
— Забавно, нали? — рече Ли Као, като разтри очите си с юмруци. — Помисли си само колко месеца са били необходими на този глупак, за да свърши тази работа.
— Месеци ли? Да кажем, че е успявал да изпише по десет йероглифа на ден… Това прави седем години — засмя се библиотекарят.
Господарят Ли ни даде знак да се приближим до масата.
— Разбрахте ли кое е смешното, деца мои? — попита. Почесахме се по главите.
— На мен ми изглеждат истински отпечатъци от камъните на Конфуций — казах.
— Я виж този йероглиф. И този. И този. Знаеш ли какво означават?
— Да, учителю — отвърна Лунното момче. Намеси се библиотекарят.
— Работата е там, че по времето на Конфуций са се изписвали съвсем иначе — възкликна доволно. — Виждате ли двете водоравни черти там горе? Едно време вместо тях се е използвал начупен знак. С формата на покрив на къща. Ето такъв — библиотекарят бързо начерта един йероглиф. — От начина, по който го е изписал фалшификаторът-идиот, излиза, че Конфуций не е знаел как се пише…
Лунното момче засия.
— Че не е знаел дори… Утринната скръб засия.
— Че не е знаел дори как се пише…
— Че не е знаел дори как се пише „прародител“! — завърших шумно.
И тримата се прегърнахме, заливайки се от смях. Беше ред на Господаря Ли да ни тупа по гърбовете, докато се успокоим.
— Као, това е наистина блестящ образец на некадърност, така че бихме могли и да се спогодим — рече библиотекарят.
Господарят Ли замислено се почеса по върха на носа.
— Знаеш, че открай време имам вкус към историята. Разполагаш ли с нещо ново?
— В момента — не. Не е възможно всеки ден… Чакай! Какво ще кажеш за един фалшификат на самия Су Ма Чиен?
— Звучи любопитно — отвърна небрежно Господарят Ли. Библиотекарят разклати едно звънче.
— Съвсем неотдавна един глупав монах ми донесе най-нессопосания фалшификат на Су Ма Чиен, който бях виждал през живота си. Отгоре на всичко беше и копие. — Нека да го видим — отвърна Господарят Ли. Работата се оказа съвсем проста. Няколко минути по-късно излязохме от Павильона на небесната благословия, като Господарят Ли стискаше в ръката си копието, направено от Разногледия брат.
Глава 13
Открихме една приятна малка градинка, след което си купихме банички с плънка от скакалци и сок от сливи с оцет и се разположихме под едно дърво: Господарят Ли междувременно вече бе успял да прешари с поглед фалшификата на Разногледия брат. Освен това, на излизане бе преминал покрай едно от хранилищата за свитъци, така че след малко измъкна изпод наметалото си древен свитък с печат „За вътрешно ползване“. Постави върху тревата свитъка, фалшификата и справката за химическия анализ на пробата, след което започна съсредоточено да яде баничката си. Сетне ни даде знак да се доближим.
— Разкажете ми приказката за императора и мандарините — нареди ни той.
Погледнахме го удивено.
— Учителю…
— Нали ме чухте?
Спогледахме, се и най-накрая Лунното момче сви рамене.
— Много, много отдавна живял император Ли Лин Чи. Бил много добър човек. Всъщност бил толкова добър човек, че около главата му летели птици, които го приветствали, а пред него кръжели пеперуди.
— Бил толкова добър, че рибите и жабите изскачали от езерцата, за да потърсят неговата благословия — продължи Утринната скръб. — Бил толкова добър, че в празнични дни някои богове слизали от Небесата, за да пият чай заедно с него. Чай с мандарини, защото те били единствената му слабост. Народът се радвал, че не притежавал слабостите, присъщи на други императори. Склонността към войни и кланета например.