Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Храмът на пречистото просветление бе следващата спирка от маршрута. Момчетата така хубаво изпълниха „Пагодите до потока на орхидеите“, че всички улични продавачи наоколо бяха мобилизирани от публиката. Цели тонове бонбони, захаросани плодове и медени питки потънаха в зиналите детски устица.
— Надеждата на империята! — изкрещяха Лунното момче и Утринната скръб. Матроната се присъедини към тях, а свирепият стар господин с медалите се закле да преобърне небето и земята, но да запише праправнуците си в класа на Господаря Ли.
Най-свещеният от всички експонати в храма бяха камъните на Конфуций — множество камъни, върху които бяха изписани всичките двеста хиляди йероглифа, съставляващи трудовете на учителя. Отделени са от посетителите от парапет и е позволено да се гледат, но не и да се пипат. Господарят Ли отново строи малките ангелчета, за да отдадат достойна почит на Съвършения. Декламирането на „Плаващата синьозелена кула“ просълзи всички присъстващи, включително и мен.
— Надеждата на империята! — изревах заедно с Лунното момче, Утринната скръб, матроната и господинът с медалите.
Продавачите на лакомства веднага се появиха. Забелязах, че момчетата бяха започнали да позеленяват от преяждане. Сякаш по заповед потърсиха едновременно опора, подпряха се на парапета, надвесиха се над него и започнаха да повръщат направо върху свещените камъни на Конфуций.
Един господин от старата школа е готов да реагира при всякакви изключителни обстоятелства и Господарят Ли със съдействието на свирепия стар господин с медалите веднага се зае с организирането на бригада с кофи с вода за измиването на камъните. Старанието е също една от чертите на старата школа, така че Господарят Ли не се успокои, докато не извади от наметалото си няколко листа хартия, които притисна плътно върху камъните, за да ги подсуши. За щастие, по случайност, носеше със себе си и огромна синя гъба, с която разтри повърхността на хартията така енергично, че външната й част посиня. Когато повдигна листовете, камъните от тях се оказаха по-чисти и лъскави отпреди.
Присъстващите междувременно успяха да обяснят на побеснелите пазачи, че са готови да поемат вината, тъй като именно те са претъпкали нещастните ангелчета с вкусотии. Матроната и господинът с медалите се заеха със събирането на пожертвования за заплащане на глобата. Очите на всички присъстващи бяха навлажнени, когато Господарят Ли отведе питомците си, изпратени от хоровия лозунг „Надеждата на империята!“
Сетне Господарят Ли отведе децата в едно закътано място.
— Готово, юнаци, всичко приключи — каза им. Момчетата изпонасядаха върху тревата, умирайки си от смях.
— Ще позволите ли и ние да погледнем, господине? — попита едно от тях, след като успя да си поеме дъх.
Господарят Ли извади листовете хартия. Мастилото от гъбата се бе втрило добре в тях, така че отпечатъците бяха съвършени. Истински копия на камъните на Конфуций не се намират лесно. Момчетата започнаха да молят Господаря Ли да им позволи да останат при него и да водят разбойнически живот. Той обаче ги посъветва да останат в училище и да наблегнат върху науките така, че когато някой ден стигнат до крайна деградация, да са в състояние поне да манипулират тълпите. Сетне ги предаде на техния учител и зае неговото място в кръчмата.
Поръча да донесат от питието, на което бе кръстен — „као лян“, отвратително вино, което обаче служеше превъзходно за почистването на боя. Изтри внимателно части от някои йероглифи и ги подмени с други. После излезе от кръчмата и тръгнахме по Улицата на моравия врабец в посока към равнината на Драконовата глава.
— Разногледият брат е фалшифицирал Су Ма чрез грубо копиране на зашифрован ръкопис, в който историкът изписал името на собствения си баща. Всеки колекционер е щял да възприеме копието на монаха единствено като неука и груба фалшификация — обясни той. — Ако този глупак се е опитал да го продаде в Чан Ан, просто е чудо, че никой не му е отрязал веднага главата. Има обаче едно място, където са могли и да го купят. Нищо чудно някоя милозлива душа да го е упътила натам.
Павильонът на небесната благословия е най-голямата библиотека в света. В нея се съхраняват не само истински ръкописи, но и фалшификати. И едните, и другите могат да бъдат полезни за книжовниците. Некадърно направените фалшификати пък се използват за развлекателни цели. Господарят Ли се отправи към кабинета на главния библиотекар Лю Цзян.