Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? О, моля ви, дайте ми го!
Тя изрецитира номера, явно по памет. Номерът нямаше никакво, дори най-бегло сходство, с номера, който ми беше даден от „Справки“. Благодарих й много прочувствено.
— Няма проблем — каза тя. — Непрекъснато ме питат за този номер.
— Искате да кажете, че дават вашия номер, когато хората търсят таксиметровата фирма?
— Непрекъснато. На „справки“ на AT&T ли се обадихте?
— Да.
— Така си и мислех.
Благодарих й още веднъж.
— Няма защо — отвърна тя. — И да не забравите да теглите един хубав ритник на автомата.
Е, последното, разбира се, не каза. Не беше и необходимо. Чаках четири часа, докато пристигна следващият микробус. Но можеше да бъде и по-зле. Поне имах какво да чета.
Загубени в киносалона
Всяка година правя една и съща глупост. Събирам по-малките деца и ги повеждам на лятно кино.
Лятната филмова продукция е голям бизнес в Щатите. Тази година през летните месеци американците са похарчили два милиарда долара за билети за кино, плюс половината на тази сума за неща за дъвчене, които да тъпчат в устите си, докато зяпат ококорени изключително скъпо струващи сцени на побоища.
Разбира се, филмите, които се пускат на екран през лятото, са винаги тъпи, но ми се струва, че това лято беше върха. Позовавам се изцяло и напълно убедено на един цитат, който срещнах в „Ню Йорк Таймс“. Беше от изказване на Ян де Бонт, режисьорът на „Скорост 2“, който се хвалеше, че най-драматичният момент от филма — когато излезлият от контрол презокеански кораб със Сандра Бълок на борда връхлита върху едно селце в Карибите — му се явил насън. „Целият сценарий бе написан отзад напред въз основа на тази сцена“, заявяваше той гордо. Считам, че това е всичко, което ви трябва да знаете за интелектуалните качества на филмите, които излизат на екран през лятото.
Винаги си казвам, че не бива да отивам с прекалено големи очаквания, че лятното кино е филмов еквивалент на лунапарка, и че никой не очаква от скоростните влакчета да гарантират задоволително свързан сюжет. Но работата е там, че филмите през лятото станаха толкова тъпи, толкова ужасяващо тъпи, че са почти нетърпими. Независимо от това колко пари са похарчени за създаването им — а си струва да се отбележи, че поне осем от тазгодишната реколта имат бюджет от над сто милиона долара — в тях винаги се съдържат такива скандални количества удивителна несъстоятелност, че винаги се чудя дали сценарият не е писан на крак, докато екипът е хапвал сандвичи вечерта преди началото на снимките.
Тази година отидохме да видим новия „Джурасик Парк“, „Изгубеният свят“. Да не говорим за това, че той е почти напълно идентичен с предишния — същите тътнещи стъпки и плискащи се локви, които подсещат зрителя за приближаването на Тиранозаврус Рекс, същите ужасени хора, които бягат, докато вратата на стаята се цепи под натиска на велосираптори, само за да открият, че някакво друго зъбато чудовище наднича над раменете им, същите коли, балансиращи рисковано на ръба на някаква скала в джунглата, докато пътниците в тях треперят за живота си. Няма значение. Динозаврите са страхотни и през първия час стъпкват или изяждат десетина души. Нали за това сме дошли!
След това всичко се разпада. В кулминационния момент един тиранозавър успява да избяга по най-невероятен начин от някакъв кораб, разбеснява се из центъра на Сан Диего, мачкайки автобуси и бензиностанции, и тогава — внезапно и напълно неразбираемо — се озовава насред някакво тихо предградие, сам и непреследван от никого. Не ви ли се струва малко вероятно, че едно праисторическо чудовище, високо шест метра, което не се е вестявало на земята в продължение на 65 милиона години, ще изпотроши центъра на някой град и след това ще успее да се промъкне до някой от крайните му квартали, без някой да го забележи? Не е ли мъничко неоснователно да предположим, че докато в центъра на Сан Диего хората се редят на опашки пред кината и се разхождат по улиците, в някое предградие няма да има жива душа по улиците и всички обитатели на къщите ще спят дълбоко?
Оттук нататък продължава все в същия дух. Докато полицейските коли се щурат насам-натам и се блъскат безпомощно една в друга, героят и героинята успяват сами, без ничия помощ, незабелязани от нито един жител на този странно отвеян град, да открият тиранозавъра и да го прикоткат обратно на кораба, за да може той да бъде откаран обратно на тропическия остров, който е негов дом, създавайки по този начин щастливата, неизбежна и финансово обещаваща възможност за „Джурасик Парк 3“. Действието в „Изгубеният свят“ е скучно и предсказуемо, и въпреки стоте милиона долара бюджет съдържа мисъл на приблизителна стойност два долара и трийсет и пет цента, от което следва, че има най-добри шансове да счупи всякакви рекорди като касов филм. Само през първия уикенд филмът е донесъл приход от 92,7 милиона долара.