Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Като стана дума за това, трябва да свършвам. Долових острото, клинично изщракване на закопчалка на работни ръкавици, и зловещото тракане на метални сечива, сваляни от лавиците. Само след миг ще се разнесе вика: „Момче! Докарай количката — и внимавай откъде минаваш!“ Знаете ли кое мразя най-много? Това, че ми се налага да нося тази глупава сламена шапка.
Защо всички постоянно се тревожат?
Искам да цитирам един факт. През 1995 година, според вестник „Уошингтън Поуст“, хакери са успявали да проникнат през системите на сигурност на Пентагона 161 000 пъти. Това ще рече 18 незаконни влизания на час, по едно на 3,2 минути.
О, знам какво се каните да отговорите. Че такова нещо може да се случи на всяка непробиваема система за сигурност, от която зависи съдбата на планетата. В края на краищата, ако държите на склад мощен ядрен арсенал, е напълно разбираемо хората да искат да влязат и да го поразгледат, може би да проверят за какво са всички тези копчета, на които пише „Детонация“ и „Код:червено“. Такава си е човешката природа.
Освен това Пентагонът и без това си има достатъчно грижи. Хората се скъсаха да си търсят липсващите дневници от Войната в Залива. Не знам попадала ли ви е тази информация, но в Пентагона са забутали някъде — всъщност загубили безвъзвратно — голямата част от 200-те страници официални доклади за онази кратка, но вълнуваща пустинна авантюра. Всъщност останали са само 36 страници. Изглежда, че половината от липсващите страници били изтрити, когато един офицер, воювал в Залива — ще ми се да си съчинявах, но не е така — вкарал неправилно някакви игри във военен компютър. Що се отнася до останалите липсващи файлове, ами просто си липсват. Знае се само, че два комплекта били изпратени на Генералния щаб във Флорида, но сега никой не може да ги открие (пак тези чистачки!), а третият комплект пък по някакъв начин „изчезнал от сейфа“ на една база в Мериленд, нещо, което след гореописаното звучи напълно вероятно.
За да се отнесем коректно с Пентагона, хората там сигурно са разсеяни поради смущаващите доклади, които получават от ЦРУ. Наскоро стана ясно, че въпреки отделената внушителна сума от два милиарда долара годишно за проследяване на събитията в Съветския съюз, от ЦРУ не са съумели да предвидят разпадането на СССР — доколкото разбирам, още се опитват да получат потвърждение на слуховете чрез свои хора, служители на „Макдоналдс“ в Москва — разбира се, това трябва да е дестабилизирало Пентагона. В края на краищата не можеш да очакваш хората да си пазят документите от войните, след като не получават достоверни сведения от фронта, така ли е?
На свой ред служителите на ЦРУ почти сигурно не могат да се съсредоточат върху изпълнението на задачите си — моля ви, позволете да подчертая отново, че не си измислям нищо, — смутени от новината, че във ФБР от години разполагали с кадри на техния агент Олдрич Еймис, на които той е заснет как влиза в посолството на СССР във Вашингтон, понесъл претъпкани папки, и излиза с празни ръце, но не можели да си изяснят докрай какво точно върши той. Във ФБР знаели, че Еймис е служител на ЦРУ, знаели, че редовно посещава съветското посолство, знаели освен това, че в ЦРУ се опитват да намерят двойния агент сред служителите си, но така и не съумели да осъществят мисловното усилие, необходимо да свърже мъчително неясните улики в един извод.
В крайна сметка Еймис беше заловен и осъден на един трилион години затвор, но това не стана благодарение на усилията на ФБР. Но нека ги разберем — във ФБР са ужасно подтиснати, защото напоследък оплескват всичко, с което се захванат.
Първо, да вземем неправилното арестуване на Ричард Джуъл, охранителя, който първоначално бе заподозрян, че е автор на бомбения атентат в Олимпийския парк в Атланта. Според изводите на ФБР Джуъл поставил бомбата, обадил се по телефона, за да уведоми властите, после пробягал три километра за една минута, за да се върне на местопрестъплението навреме, за да стане герой на събитието. Макар че не съществуваше и следа от доказателства, които да го свържат с бомбата, и че бе доказано категорично, че е невъзможно да се е обадил по телефона и да се е върнал в парка за цитираното време, но на ФБР им трябваха месеци, за да схванат, че са прибрали не този, когото трябва.