Записки от една голяма страна

Накратко, Америка си е място, изпълнено с рискове. Странното е обаче, че ние се плашим не от това, от което трябва. Ако се заемете да подслушвате разговорите в ресторантчето на Лу тук, в Хановър, ще установите, че повечето хора си говорят за нивото на холестерола и натрия в кръвта, за мамографии и честота на сърдечния удар в покой. Покажете на повечето американци един яйчен жълтък и те ще отстъпят ужасено назад, а най-осезаемите рискове, които при това могат да бъдат избегнати, като че ли никак не ги безпокоят.

Четиридесет процента от американците продължават да не ползват предпазни колани при шофиране — нещо, което искрено ме удивлява, защото не мога да разбера какво му струва на човек едното щракване, след като то очевидно може да ви предпази да излетите като Супермен през предното стъкло. Още по-забележително ми се струва това, че поради няколко публикации във вестниците напоследък за деца, задушени от въздушните възглавници при леки катастрофи, хората подлудяха да свалят въздушните възглавници от колите си. Никой не взема предвид това, че нещастията са се случили предимно защото децата са седели отпред, до шофьора, където по принцип не бива да седят, и в повечето случаи не са им били сложени предпазни колани. Въздушните възглавници са спасили хиляди животи, но хората ги нарочиха за опасни и почнаха да се лишават от тях.

Подобна статистическа нелогичност се забелязва и при огнестрелните оръжия. Четиридесет процента от американците държат в домовете си огнестрелни оръжия, най-често в нощните си шкафчета. Вероятността това оръжие да бъде ползвано, за да се застреля с него престъпник, е някъде към едно на милион. Вероятността обаче с него да се простреля член на семейството — най-често дете, което си играе — е поне двадесет пъти по-висока. Въпреки това над сто милиона души категорично пренебрегват този факт, че дори заплашват да гръмнат този, който много дрънка на тази тема.

Но нищо не отразява драстичната ирационалност на хората по отношение на риска така, както една от най-оживено обсъжданите теми през последните години — съдбата на пасивните пушачи.

Преди четири години Агенцията за защита на околната среда публикува доклад, според който непушачите над трийсет и петгодишна възраст, около които се пуши постоянно, са изложени ежегодно на риска да се разболеят от рак на белите дробове, възлизащ на едно на 30000. Реакцията беше незабавна. В цялата страна пушенето беше забранено — по работните места, в ресторантите, в търговските центрове и други обществени места.

Това, на което не бе обърнато внимание, е колко микроскопично малък е в действителност рискът за пасивния пушач. Едно на 30 000 звучи впечатляващо, но всъщност не означава кой знае какво. Изяждането на една свинска пържола седмично е по-вероятно да ви докара рак, отколкото честото стоене в помещение, пълно с пушачи. Също такава е опасността, ако ядете само един морков седмично, изпивате една чаша портокалов сок на две седмици, или изяждате една маруля на две години. Пет пъти по-вероятно е да си лепнете рак на белия дроб от домашния си папагал, отколкото от пасивно пушене.