Записки от една голяма страна

Не разполагам с място за подробен преглед на забележителните постижения на шерифските служби, затова ще цитирам само две. Първо, бе съобщено, че шерифската служба на Лос Анджелис поставила рекорд за миналата година, освобождавайки неоснователно двадесет и трима арестанта, някои от които опасни или с психически отклонения. След освобождаването на арестант номер двадесет и три говорител на службата пояснил на журналистите, че някакъв чиновник получил писмо с инструкции арестантът да бъде изпратен в Орегон, където трябвало да излежи наказание за кражба с взлом и изнасилване, но погрешно разтълкувал съдържанието като нареждане да върне на лицето всички лични вещи, да го изпрати до външната врата и да му препоръча една добра пицария наблизо.

Според мен още по-добре са се представили онези заместник-шерифи в Милуоки, които били изпратени на летището с две кучета-следотърсачи, за да се упражняват да издирват експлозиви. Заместник-шерифите скрили на определено място на летището пакет с действителен експлозив и — това е любимият ми момент — забравили къде са го скрили. Излишно е да допълвам, че кучетата не могли да го открият. Това се е случило през февруари и търсенето продължава. Става дума за втори случай, когато полицаи от Милуоки съумяват за затрият експлозиви на летището.

Мога да продължавам още дълго, но смятам да прекъсна и да се опитам да вляза в компютърната система на Пентагона. Наречете ме злодей, но винаги съм се съблазнявал от мисълта да гръмна по някоя по-незначителна страна. Това ще бъде съвършеното престъпление. От ЦРУ няма да разберат, в Пентагона ще разберат, но ще загубят папката с делото, във ФБР ще разследват случая в продължение на осемнайсет месеца и накрая ще арестуват Господин Ед, Говорещият кон, а пък шерифската служба на Лос Анджелис ще го пусне да си върви. Най-малкото ще отклони вниманието на хората от други неща, за които би трябвало да се безпокоят.