Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Аз, разбира се, съм напълно съгласен със забраната на пушенето, защото това е мръсен и дразнещ навик, нездравословно за пушача, а и оставя грозни дупки от прогаряне по килима. Казвам само, че е малко странно да го забраняват по съображения за обществена безопасност, след като могат да оставят всеки глупак да притежава пистолет и да шофира без предпазен колан.
От друга страна, в тези неща рядко се среща логика. Спомням си как преди няколко години брат ми си купи лотариен билет (шансът му за печалба беше едно на 12 милиона), после се качи на колата и не си сложи предпазния колан (шансът за годината да пострада вследствие на катастрофа беше едно на 40). Когато изтъкнах пред него тази непоследователност, той ме изгледа за миг, после каза:
— А каква е според теб вероятността да те сваля от колата на пет километра от къщи?
Оттогава предпочитам да пазя тези мисли за себе си. Не е толкова рисковано, нали разбирате.
Ах, лятото!
Наскоро един приятел ми обясни, че в Ню Ингланд има три сезона. Или зимата току-що е свършила, или зимата иде, или е зима.
Знам какво имаше предвид. Тук летата са къси — започват около първи юни и свършват към края на август, а през останалото време е добре да не забравяте къде сте си прибрали ръкавиците. Затова пък през тези три месеца времето почти постоянно е приятно топло и слънчево. Най-хубавото е това, че температурите се въртят в поносими граници — не като в Айова, където съм израснал. Там от началото на лятото температурата и нивото на влажност не спират да се увеличават с всеки изминал ден, докато в средата на август става толкова горещо и задушно, че дори мухите само лежат по гръб и пъшкат.
Най-лошото е задухът. Само излезте вън от къщи в Айова през август и за двайсет секунди ще изпаднете в състояние, което може да се определи като инконтинентност на потоотделянето. Става толкова горещо, че можете да видите кръгове от пот под мишниците на манекените по витрините. Имам особено живи спомени от летата в Айова най-вече защото баща ми беше последният човек в Средния запад, който си купи климатик. Беше на мнение, че климатиците не са природосъобразни. (Според него всичко на стойност над трийсет долара не е природосъобразно).
Единственото място, на което човек можеше да си поеме дъх, бяха покритите веранди. Докъм края на петдесетте години почти всяка къща в Америка имаше такава веранда. Покритата веранда е всъщност нещо като лятна стая отстрани на къщата, чиито стени са направени от фина, но здрава мрежа, за да не могат да влизат насекоми. Това е прекрасно място и в спомените си винаги ще го свързвам с лятото — с печените царевици, пъпешите, нощната свирня на щурците, както и със звуците, съпровождащи среднощното прибиране на съседа господин Пайпър, който обикновено паркираше колата си с помощта на околните кофи за боклук, после изнасяше серенада на госпожа Пайпър, която се свеждаше до двукратно изпълнение на „Розата от Севиля“, и накрая се отпускаше за заслужена почивка на моравата.
Така че, когато дойдохме да живеем в Съединените щати, основното нещо, което държах да има бъдещият ми дом, беше покрита веранда. Намерихме къща с покрита веранда. Там си живея през лятото. Пиша тези редове, седнал в покритата веранда, и от време на време поглеждам към обляната от слънце градина, заслушвам се в чуруликането на птиците и бръмченето на косачката на съседа, наслаждавам се на милувката на ветреца и се чувствам повече от супер. Довечера ще се храним тук (ако госпожа Б., да е жива и здрава, не се препъне отново в чергата с подноса в ръце), после ще поседя още малко навън и ще почета, докато стане време за лягане, ще слушам щурците и ще наблюдавам веселото блещукане на светулките. Лятото не би било лято без всичко това.
Скоро след като се нанесохме тук, забелязах, че едно ъгълче на мрежата, до пода, се е откъснало, и котката ни ползва пролуката като котешка вратичка — промушваше се оттам и спеше на стария диван. Затова и не заковах мрежата. След около месец бях се зачел на верандата и останах до по-късно от обикновено. По едно време забелязах с ъгълчето на окото си, че котката влиза. Смути ме обаче една подробност — котката вече си беше при мен.