Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Загледах се по-внимателно. Беше пор. Нещо повече, порът се намираше между мен и единствения изход от верандата. Животното се упъти към масата и аз разбрах, че то идва вероятно всяка нощ, за да обере остатъците от вечерята, нападали по пода. Остатъци обикновено има, в резултат на една игричка, която аз и децата наричаме „Зеленчукова олимпиада“. Играем я винаги, когато госпожа Брайсън влезе в къщата, за да говори по телефона или да донесе още сос.
Да те напръска пор е най-лошото, което може да ти се случи, като изключим всичко, от което тече кръв или те вкарват в болница. Ако човек помирише пор от разстояние, миризмата не е чак толкова неприятна. По-скоро е странна, някак сладникава — не е приятна, но не и чак отблъскваща. Всеки, който е помирисал пор отдалеч, си казва „Че то не било чак толкова страшно. Чудя се защо вдигат толкова шум за тази миризма“.
Но само ако наближите — или, което е по-лошо, порът успее да ви напръска — тогава, вярвайте ми, ще мине много, много време, преди някой да ви покани да танцувате дълъг и нежен блус. Миризмата е не само силна и неприятна, тя е практически неизличима. Излиза, че най-ефикасното средство против нея е да се изтъркаш основно с доматен сок, но дори да похабиш огромно количество сок, можеш да се надяваш само на частично подтискане на миризмата.
В дома на една съученичка на сина ми се беше промъкнал пор. Порчето беше пръскало наред и хората изгубиха практически всичко, което притежаваха. Пердета, чаршафи, дрехи, мека мебел — всичко, което поема миризма — бе изгорено на двора, а оголялата къща бе изтъркана от тавана до мазето. Съученичката на сина ми така и не бе припарила до пора, беше напуснала къщата незабавно и се бе мила цял уикенд с доматен сок, но все пак трябваше да минат седмици, докато хората спрат да минават от другата страна на улицата, щом я срещнат. Така че, като ви казвам, че не ви-трябва да ви напръска пор, най-добре е да ми повярвате.
Всичко това премина през съзнанието ми, докато стоях и наблюдавах пора, който се намираше само на метър от мен. Животното прекара около трийсет секунди в душене на пода под масата, после спокойно се оттегли натам, откъдето беше дошло. Преди да излезе от верандата, се извърна и ми хвърли един поглед, който казваше: „През цялото време знаех, че си тук“. Но пък не ме напръска, за което изпитвам благодарност до ден днешен.
На следващия ден закърпих мрежата, но в израз на благодарност оставих една шепа суха котешка храна пред входната врата. Към полунощ порът се появи и я изяде. От този момент в продължение на две лета оставях редовно по малко храна отвън, порът идваше и я изяждаше. Тази година не се появи. Имаше епидемия от бяс сред дребните бозайници, която сериозно намали популацията от порове, миещи мечки и дори катерици. Доколкото разбрах, това се случвало приблизително на всеки петнайсет години — нещо като природен цикъл.
Излиза, че съм загубил пора си. Но след година-две популацията ще се възстанови и ще мога да си осиновя нов. Надявам се да стане така, защото като си пор, вероятно нямаш много приятели.
Междувременно, отчасти в знак на почит към паметта му и отчасти защото госпожа Б беше уцелена с парче зеленчук, влизайки в неподходящ момент, вече не играем на онази игра. Въпреки че, ако трябва да бъдем честни, бях на косъм от шампионската титла.
Помощ за ненасочения индивид
Онзи ден преживях нещо толкова неочаквано и удивително, че разлях чашата с лимонада по ризата си. (Въпреки че за тази цел не ми е необходимо неочаквано събитие — стига ми само чаша лимонада). Тази газирана експлозия се дължеше на това, че се обадих в една правителствена служба — и поточно Социалните служби на САЩ — и някой вдигна телефона.
Както си седях и очаквах гласа на автомата, който трябваше да изрецитира: „Всички служители са заети, бихте ли останали на линията, докато ви пуснем малко дразнеща музика, прекъсвана на всеки петнайсет секунди от записан глас, който съобщава, че всички наши агенти са заети, и моли да останете на линията, докато ви пуснем малко дразнеща музика“ и така нататък, докато стане време за чай.
Представете си изненадата ми, когато само след 270 позвънявания от другата страна се чу глас на жив човек. Поразпита ме за подробности около личността ми, после каза:
— Извинявай, Бил. Би ли изчакал една минута? Нали ме разбрахте? Нарече ме Бил. Не „господин Брайсън“, не „сър“, не „О, всемогъщи данъкоплатецо“. Преди две години бих определил това като пълно безобразие, но напоследък започна да ми харесва.