Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Тя бързо отстъпи встрани и възкликна:
— О, колко е красив, г-н О’Мали.
— Тъй, милейди, моята благословена майка го направи със собствените си сръчни ръце, да, така е, тя беше прекрасна жена. Елате тук сега и се стоплете. Нуждаете се от сухи дрехи. Нищо особено, нали разбирате, но сухи.
— Ще бъде чудесно, г-н О’Мали. Негово благородие и аз ви благодарим.
Тя се придвижи бързо до Дъглас, който седеше в стола, като гледаше втренчено в огнището.
— Главата ти още те боли, нали?
— Стъкни огъня, моля ти се — погледна той към нея.
Тя постъпи, както й заповяда, след това избърса ръце в подгизналата си пола. Той я изгледа и каза:
— Всъщност само се опитвах да повярвам, че съм с теб посред нощ в хижата на моя пазач на дивеч. Не е нещо, което съм очаквал. Не се вписва дори в списъка на най-страшните ми кошмари.
Тя навири брадичка.
— Нямаше да се намираш тук, ако не беше такъв инат. Дори нямаше да бъдеш тук, ако можеше по-добре да водиш коня си.
Като словесен удар не беше лошо. Дъглас искаше да й отговори с друг също толкова добър, но се почувства прекалено скапан. Успя само да произнесе:
— Не си прави повече шеги с мене. Млъкни и се приближи до огъня. Не, не ме гледай, като че ли предавам Богу дух. Главата ми ме наболява съвсем малко. А, ето го Том със сухите дрехи.
Александра не се помръдна, докато Дъглас отиде първи в малката спалия, за да свали измокрените си дрехи и облече сухи. Когато се появи, тя се засмя. Изглеждаше й чудесен в панталоните от домашен плат и ръчно изработена бяла ленена риза. Панталоните му бяха тесни и му се впиваха и тя осъзна, че не може да се обърне настрани толкова бързо, колкото се изисква от една лейди. Ризата се завързваше отпред, но Дъглас не си беше дал труда да върже всички памучни връзки по врата. За няколко мига тя забрави, че беше мокра, замръзнала и изпоцапана.
— Твой ред е, Александра. Изглеждаш доста зле. Не е нужно да казвам, че Том не разполага с рокли. Ще изглеждаш на нещо като мой близнак.
И така след десет минути господарят и господарката на Нортклиф Хол седяха на грубо скованата пейка в хижата на пазача и отпиваха от най-превъзходния чай, който някога бяха пили, облечени в дрехите на Том О’Мали.
Техните дрехи бяха проснати да съхнат наоколо. Графът каза:
— Благодарим ти Том, за твоето гостоприемство. Ако разполагаш с допълнителни одеяла, нейно благородие и аз ще спим тук около огнището.
Том О’Мали се вторачи, пребледня и с мъка си пое дъх:
— За нищо на света, милорд! Никога! Не искайте такова ужасно нещо от О’Мали. Сладката ми майка ще се върне от небесния си замък, за да ме набие, докато от носа ми потече кръв.
Графът възрази. Александра ги наблюдаваше и слушаше и двамата. Беше забавно и знаеше, че Дъглас ще загуби. Сега Том се молеше, като повтаряше:
— Не, милорд, моля ви, не ме карайте да го правя. Моята скъпа пренесла се в небитието майка сега в този момент ни гледа и ми крещи в ухото, милорд.
Дъглас отстъпи. Главата го болеше ужасно, а Александра имаше вид, сякаш бе готова да се срути на пода от изтощение. Тръгнаха към спалнята на Том О’Мали.
— Ризата ти стига до коленете — каза й Дъглас през тясното легло. — Можеш да я задържиш и като нощница.
— Разбира се, че ще го направя! Да не би да те е страх, че ще си я сваля и отново ще застана гола пред тебе? Или че ще правя парад, за да събудя някакъв интерес в тебе?
Дъглас поклати отрицателно глава:
— Мисля, че не ставаш за парад. — Той извърна поглед от нея. — А освен това правиш неща, които не очаквам.
— Не е нужно да се тревожиш, милорд, че ще направя точно сега нещо неочаквано. Ще се отървеш от мен веднага щом успея да уредя това. Никога повече няма да те отвратя по този начин.
— Не бях отвратен.
Алекс издаде звук, подобен на пръхтене, който прозвуча силно и доста странно в малката стая. Дъглас се разсмя.
— Имам намерение да ходя облечена в ризата на Том, докато изгние върху мен, ако е нужно.
— Вярвам, че подобна жертва няма да е необходима.
— И аз се надявам. — Тя кимна, докато се оглеждаше в малката стая. Беше по-чиста от нейната собствена спалия в Клейбърн Хол, мебелировката й оскъдна, но много добре изработена и поддържана. Покривката на леглото беше мека, в бледосиньо и красиво изплетена.
Тя разкопча колана си и започна да изхлузва домашно тъканите панталони. Първо трябваше да се справи най-малко с осем връзки и въпреки всичко тя се кикотеше, когато вече бе готова да се освободи от тях. В този момент изведнъж осъзна какво бе направила и къде се намираше и замръзна.