Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Тя остана вторачена в него. Нямаше да умре. Беше прекалено лош, прекалено несговорчив, прекалено самонадеян, за да умре. Тя се усмихна и каза:
— И конете избягаха. И двамата сме в капана. Не зная колко сме далеч от дома. Вали много силно. Зад лявото ти ухо има кръв. Удари си главата на скалата, не е кой знае каква, но си е скала и следователно твърда, а от това и кървиш. Беше в безсъзнание за минута-две. Ако ти помогна да се изправиш, направо ще подгизнеш. — Тя спря, като не знаеше какво още да каже, и се вгледа в него.
Дъглас бавно се вслуша в тялото си. Само главата му се обаждаше, но не беше нещо сериозно, само постоянно вътрешно пулсиране. „Раздвижвай се“, каза си той.
Надигна се до седнало положение и за момент главата му клюмна, след това я изправи и се огледа:
— Виждаш ли тясната пътека там? Близо сме до хижата на моя пазач на дивеча. Името му е Том О’Мали и от всичките ми хора той е единствен, който няма да припадне от притеснение, когато след полунощ пристигнем на прага му измокрени и в това жалко състояние. Хайде, Александра, помогни ми да се изправя и ще отидем там. Много е далече да се опитаме да тръгнем обратно към имението. — За момент в главата му проблесна, че тя бе назовала имението дом. Глупава мисъл. Тя не трябваше да го казва. Не беше неин дом и вероятно никога нямаше да бъде.
Дъглас остана безмълвен, докато се изправяше на крака, и осъзна, че се чувства малко замаян. Дори повече от малко. Раздразнението му беше очевидно, когато се обади:
— Трябва да се подпра на тебе. Достатъчно ли си силна да поемеш и от моята тежест?
— Да, разбира се — отговори тя и обви ръка около кръста му, после се вгледа в него през силния дъжд. — Готова съм, Дъглас. Няма да те изпусна.
Главата го болеше. Беше му студено и се чувстваше замаян. Погледна надолу към измокрената жена, която се притискаше към него. Беше му наполовина и въпреки всичко се опитваше да го крепи изправен. Не можеше да се сдържи и се разсмя.
— Истински Херкулес. Просто не мога да повярвам. Оттук, Александра.
Той падна и я повлече след себе си на колене.
— Надявам се, че не е коприва — каза тя, като се задъхваше, докато разчистваше съмнителните листа. — Добре ли си, Дъглас? Съжалявам, че те изпуснах, но този корен ме подведе.
Той изпита желание да повърне, но не го направи, въпреки че много му се повдигаше. Остана на колене за момент, знаеше, че трябва да стане, знаеше, че нямаше да се предаде, така че се изправи, лицето му беше бяло, устата стисната, раздразнителността му преглътната.
— Не, грешката не беше твоя. Аз вече падах, когато ти се спъна в корена. Не те нараних, нали?
— Не, никак — отрече тя, като се опитваше да се изправи. Трепереше от студ и се пляскаше с длани.
— Слава Богу, не е коприва, иначе сега щяхме да бъдем целите ожулени. Да побързаме. Вече не е далеч.
Хижата на Том О’Мали беше разположена на края на тясната пътека в средата на малка полянка. Очевидно беше дом на някой, който държеше на самотата си. Хижата имаше наклонен покрив от як дъб, беше едноетажна и прясно боядисана. Имаше рози и орлови нокти, за които бяха полагани много грижи, така че те обвиваха стените на хижата. На Александра й приличаше на замък, тъмен като гроб.
— Не искам да ни застреля — каза тихо Дъглас и почука лекичко на стабилната врата, произнасяйки: — Том, Том О’Мали. — После почука по-силно. — Аз съм лорд Нортклиф! Хайде, човече, пусни ни да влезем.
Александра не знаеше какво да очаква, но много високият, изключително неприветлив човек на средна възраст, облечен напълно, остана доста спокоен при вида на господаря си на прага посред нощ, а тя не се надяваше на това. Той имаше дълъг и тънък нос, който потрепна, когато произнесе с нисък хриплив глас:
— О, милорд, но разбира се, че това сте вие. А това трябва да е новата графиня? Да, сигурно е тя, защото Уили от конюшнята ми каза за нея, че била приветлива и имала лека ръка с конете. Добре дошли, милейди. Ще направя огън, за да се затоплите. Няма значение, че сте измокрени. Подът ще изсъхне, в края на краищата дърво е. Влизайте, влизайте. Не стойте на този отвратителен дъжд.
— Това е Том О’Мали — представи го Дъглас на Александра. — Той и майка му пристигнаха в Нортклиф от Каунти Корк преди двайсет и пет години, слава тебе, Господи.
— Да, това съм си аз, милорд, а онова беше преди двайсет и шест години. О, имате кръв по лицето, милорд, ударили сте си главата. — Той сръчно зае мястото на Александра, като помогна на Дъглас да се настани на прост с висока облегалка стол пред огнището. — Поемете си дъх, милорд. Милейди — добави той, като се обърна към Александра, от която се стичаше вода много близо до един красив разноцветен килим, изработен ръчно от памук.