Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Макар че пътуването няма да е идеално, скоро едва ли ще му се отдаде възможност да избяга. Когато онези от специалния отряд се оправят с каубоите и прочистят ресторанта, те ще разберат, че хлапето, което е било обект на преследването, и ще си спомнят за момчето, стояло неподвижно на паркинга, заедно с куче до него.
И тогава го чакат големи неприятности.
Докато Къртис отваря вратата на караваната, кучето с лекота преодолява стъпалата и скача вътре преди него. Той също влиза и затваря вратата след себе си. Навежда се, за да не го видят през стъклото.
Шофьорската кабина с две големи седалки се пада от дясната му страна, леглата са отляво. Всичко е потънало в сянка, но през прозорците прониква достатъчно светлина, за да даде възможност на Къртис да се придвижи в задната част на караваната, макар че се придвижва пипнешком, за да не се блъсне в нещо.
Минава покрай вградената кухня и масата. Оттатък се намират банята и пералнята. Не може да се скрие в тоалетната. Собствениците са били в ресторанта и сигурно са успели да похапнат преди голямата суматоха да започне.
Къртис бързо се придвижва пипнешком покрай мивката, миялната машина и сушилнята и стига до една тясна врата. Малък килер. Определено е натъпкан като мозъка на луд маниак. Веднага затваря, за да не изпаднат вещите.
В предната част се отваря вратата и се чуват развълнуваните гласове на мъж и жена, последвани от стъпки по стъпалата. В спалния отсек се включват лампи. Вратата на банята е наполовина затворена и Къртис не може да види собствениците. Те също не го виждат. Поне засега.
Преди някой от тях да е влязъл в тоалетната, той отваря една друга врата и се озовава в мрак. От лявата му страна два правоъгълни прозореца светят слабо като току-що изстинали телевизионни екрани, макар че фосфоресциращата светлина е бледожълта.
Отпред двата гласа стават по-отчетливи и високи, по-развълнувани. Двигателят е запален. Собствениците на караваната бързат да избягат от летящите куршуми.
Кучето се гали в крака на Къртис. Явно тъмното помещение не крие нищо опасно, което животинският му инстинкт да долови.
Той пресича прага и леко затваря вратата зад себе си.
Слага сока и сандвичите на пода и прошепва: „Добро куче“. Надява се, че Стария Жълтьо ще схване тази реплика като предупреждение да не му яде кренвиршите.
Напипва ключа на лампата. Включва я и моментално я изключва, колкото да се ориентира в разположението на предметите около него.
Стаята е малка. Едно двойно легло и малко пространство за придвижване около него. Има вградени нощни шкафчета, ъглов шкаф с телевизор. Зад плъзгащите се огледални врати сигурно се намира гардероб, пълен с прекалено много дрехи. Момчето и кучето не биха могли да се скрият сред ризите и обувките.
Разбира се, това е каравана, а не замък. В нея няма кой знае колко места за криене като в имението на някой лорд. Няма приемни или кабинети, никакви тайни проходи, високи кули или дълбоки подземия.
След като е влязъл тук, знае какви са рисковете. Но фактът, който му беше убягнал до този момент е, че караваната няма задни врати. Трябва да излезе оттам, откъдето е проникнал — или да скочи през прозореца.
Изваждането на кучето през прозореца няма да е лесно, затова по-добре да търси други възможности. Бягство с куче не е нещо, което може да бъде извършено светкавично, докато изумените собственици стоят на входа на спалнята и не могат да се опомнят. Слава Богу, животното не е много едро, но не и чак толкова дребно. Къртис не може просто така да го пъхне под ризата и да прехвърли прозореца с ловкостта на супергерой.
Големият „Уиндчейзър“ потегля, а Къртис седи на леглото. Опипва го. Вместо стандартна рамка то представлява солидна дървена мебел, монтирана за пода. Дори и най-дребния човек не би могъл да се скрие отдолу.
Чува се клаксонът на караваната. Всъщност това не е единственият свирещ клаксон в момента. Къртис отива до прозореца и надниква навън към паркинга. Леки коли и пикапи, джипове и камиони се движат бързо и стремително, без изобщо да спазват маркировките по асфалта и пътните ленти. Сякаш шофьорите никога не са чували за спазване на предимство. Всеки се носи като обезумял напред и гледа да излезе преди другите на междущатската магистрала.
На фона на свирещите клаксони, скърцащите гуми и спирачките момчето долавя и друг звук: ритмичен и отчетлив, първо слаб, но после става по-силен, като разсичаща въздуха сабя. После звукът става още по-отчетлив, като към него се добавя и тупкане. Като острие, което сече нощта. Да, остриета, но не на ножове. Перка на хеликоптер.
Къртис намира дръжката на прозореца и го отваря. Промушва глава навън, източва врат и търси откъде идва звукът. Тогава топлият пустинен вятър го блъсва в лицето и повдига косите му.