Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Ричард Велънд и да искаше, не можеше да я освободи, но поне можеше да помага на буболечките и мишките. Ноа не можеше да освободи нито себе си, нито сестра си. Можеше да получава удовлетворение само от вероятността, че неговият глас, подобно на парцал, с който се бършеше прахът от прозореца, спомага за проникването на повече светлина в мрака, който тя обитаваше.
Глава 18
Тичешком излиза от паркинга за персонала и опасно се излага на показ. Заобикаля пункта за спиране на товарни автомобили и влиза в паркинга за леки коли, където не се разрешава паркирането на големи камиони. Тогава му се струва, че чува спорадична стрелба, но не е сигурен. Тежкото му дишане и шляпането на маратонките заглушават всички останали звуци. Пустинният вятър духа срещу него и в ушите му сякаш бушува отдавна пресъхнало море.
На прозорците на двуетажния мотел повечето завеси са дръпнати настрани. Любопитни и разтревожени наематели надничат предпазливо, за да видят какво става.
Уплашени клиенти се тълпят да излязат през единствената врата на ресторанта. Няма опасност да пострадат като възбудени запалянковци на футболен мач или фенове на рок концерт, но се настъпват по краката и се блъскат с лакти. Попадналите в капан бегълци изскачат от ресторанта, сякаш са изстреляни от мощна пружина. После се втурват към колите си. Някои хвърлят уплашени погледи назад, докато изстрелите — този път Къртис ясно ги чува — не спират. Стрелбата идва някъде от сградата.
Изведнъж обаче дрънченето на оръжия и стрелбата са заглушени от още по-страшното динозавърско ръмжене в тъмната нощ.
С непрекъснат вой на клаксони, за да разчисти пътя си, огромен камион се отправя към изхода за междущатската магистрала направо към района на автосервиза. Шофьорът мига с фаровете, за да покаже, че си е плюл на петите и заедно с осемнайсетколесния си звяр иска да бъде пропуснат с предимство.
Някои от огромните резервоари на бензиностанцията са пълни с дизелово гориво, което е запалимо, но не е взривоопасно. В другите цистерни обаче има бензин, който без съмнение е сигурен пропуска към апокалипсиса. Ако устремилият се камион се сблъска в колонките и ги изтръгне от земята, сякаш са някакви дребни колчета на ограда, тогава експлозиите ще убедят всички в радиус от петнайсет километра, че всемогъщият Господ в най-яростния му вариант от Стария завет вече е решил, че е видял прекалено много човешки грехове и е решил да стъпче своите създания с огнените си ботуши.
Къртис не вижда къде може да се скрие от моторния колос, а и няма време да търси. Рискът носещият се срещу него камион да го сгази не е голям, защото за тази цел камионът ще трябва да изоре прекалено много колонки за зареждане и редици от паркираните коли. Огнени кълба, огнени струи от горящ бензин, хвърчащи във въздуха горящи останки и шрапнели от взривени предмети биха станали по-вероятна причина за смъртта му, която съдебният лекар щеше да впише надеждно.
Хората, които са избягали от ресторанта, изглежда, споделят мрачните му опасения. Почти всички замръзват на мястото си при вида на побеснелия камион, ужасени от наближаващото бедствие.
С ревящ двигател, виещ клаксон и святкащи като драконови очи фалове машината минава покрой празния сервиз, между островчетата с колонките. Служителите от бензиностанцията и шофьори се втурват да бягат в различни посоки. За тях внезапната смърт за щастие ги подминава и след години ще разказват на децата си ужасната история. Големият камион не събаря нито една от колонките, не се блъска в нито една от паркираните коли, а се понася към сградите.
Протестното изсвирване на спирачките, употребени прекалено късно, подсказват, че шофьорът е или пиян, или луд. Под гумите внезапно се извива бледосинкав дим и гумите рязко спират да се въртят. Камионът се поклаща и сякаш всеки момент ще се прегъне на две и ще се претърколи. Спирачките силно изсъскват, докато шофьорът постъпва разумно и неколкократно натиска педала.
Парче гума се откъсва от едното колело и остава на асфалта.
Кучето изскимтява, Къртис — също.
От другата гума също се отделя парче.
Гумата се пръсва, камионът подскача, ремаркетата избумтяват като взривяващи се по вражеските позиции артилерийски снаряди. Другата гума също се пръсва. Налягането пада и спирачките блокират автоматично. Камионът се пързаля по асфалта като с кънки върху лед. С адско скърцане машината успява да спре точно пред ресторанта, като продължава да ръмжи, да съска и да дими.