Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Лейлъни отвори вратата на стаята си и запали лампата. Леглото й беше оправено, както го беше оставила. Личните й вещи не бяха докосвани. Циркът на Синсемила не се беше разигравал тук.
Оставаше една врата.
Дланите й бяха влажни от напрежение. Избърса ги в тениската си.
Спомни си един разказ, който беше чела — „Дамата или тигъра“. В него един мъж беше принуден да избира между две врати. Ако отвореше грешната, щеше да умре. Зад тази врата обаче нямаше нито дама, нито тигър, а един много уникален и рядък екземпляр. Лейлъни би предпочела да открие вътре тигър.
Не от някакъв перверзен интерес, а от тревога и притеснение Лейлъни беше проучила какво представляват самонараняването и самобичуването. Според психолозите повечето болни бяха десетгодишни момичета. Синсемила беше прекалено стара за подобна игра. Самобичуващите се често страдаха от комплекс за малоценност, имаха ниско самочувствие и дори изпитваха омраза към себе си. Синсемила беше влюбена в себе си през повечето време или поне когато беше употребила лекарства. Което на практика си беше повечето време. Разбира се, може да се допусне, че е преминала на по-силни наркотици не защото „са имали приятел вкус“, както тя се оправдаваше, а поради импулс за самоунищожение.
Дланите на Лейлъни продължаваха да се овлажняват. Тя отново ги избърса. Въпреки августовската горещина ръцете й бяха студени. Почувства в устата си горчилка, сигурно беше от лука от картофената салата на Дженива.
В моменти като този тя се стараеше да се олицетворява със Сигърни Уивър в ролята на Рипли във филма „Пришълецът“. Макар и дланите ти да са влажни, ръцете — студени, а в устата ти да е сухо, трябва да се изправиш твърдо, да събереш кураж и сили, да отвориш проклетата врата и да влезеш вътре при звяра. И да сториш това, което е необходимо.
Избърса ръцете си в шортите.
Повечето самобичуващи се бяха самовглъбени в себе си. На малка част от тях можеше да бъде поставена диагноза „нарцистични“. Виж тук психолозите и старата Синсемила щяха да постигнат пълно единодушие и да си стиснат ръцете. Когато беше в настроение, майка й често пееше една глупава песничка, която сама беше съчинила: „Аз съм хитра котка, аз към летен вятър, аз съм птица в полет, аз съм слънцето, аз съм морето, аз съм аз!“ В зависимост от това каква смес от наркотични съставки беше употребила, когато беше ту свръхенергична, ту на границата на безсъзнанието, понякога тя повтаряше тези стихове като мантра, докато заспеше или започнеше да плаче, а после пак заспиваше.
Безшумно стигна до вратата.
Ослуша се. Не се чуваше никакъв звук.
Рипли обикновено имаше под ръка голяма пушка и огнехвъргачка.
Ето тук щеше да се пригоди навикът на госпожа Ди да смесва реалност с киното. Припомняйки си предишната победа над снасящата яйца кралица-прищълец, Дженива би влетяла през вратата, без да се колебае, и да срита задника, на когото трябва.
Още веднъж избърса дланите си. Не е желателно дланите ти да са хлъзгави, когато и ситуацията е доста хлъзгава.
Синсемила казваше, че плаче, защото е цвете в свят от тръни, защото никой в този свят не можел да види нейното красиво излъчване. Понякога Лейлъни си мислеше, че наистина това може би е причината майка й често да избухва в сълзи. Което си беше страшничко, защото тогава тази жена беше по-чужда на нашата планета и от извънземните, които Престън толкова страстно издирваше и преследваше. „Нарцистичен“ звучеше неуместно за описание на човек, който, дори когато се търкаляше в собственото си повръщано и урина, се смяташе за деликатно и изтънчено цвете.
Лейлъни почука на вратата. За разлика от майка си тя изпитваше уважение към личното пространство на другите.
Синсемила не отговори на почукването.
Сигурно скъпата й майчица беше добре въпреки изпълнението й в двора. Сигурно сега спеше кротко и трябваше да я остави да се наслаждава на сънищата си.
Да, но сигурно беше в беда. Сигурно това беше един от случаите, в които уменията й да прави изкуствено дишане щяха да се окажат нужни. Сигурно щеше да се наложи да повика линейка. Ако си на път в непознат район, можеш да разбереш посоката до най-близката болница по спътника. Високотехнологичният напредък беше от голяма полза за най-различните идиоти, които обичаха да пътуват.
Почука отново.
Не знаеше да се радва ли или да се тревожи, когато майка й с театрален глас извика: