Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Кучето отново изскимтява, вдига крак и се изпикава.
Къртис успява да се пребори с желанието да стори същото. Все пак има късмет, че е използвал тоалетната преди малко.
Ремаркето е конструирано странно. Има две големи врати отстрани вместо отзад. Миг след като камионът спира напълно, вратите се отварят с плъзгане о оттам изскачат мъже в бойна екипировка. Не уплашени и объркани, каквито би трябвало да са, а действащи в синхрон и в пълна координация.
Най-малко трийсет души, облечени в черно, изскачат от ремаркето. Група от специален отряд. Не просто група, а цял взвод. Лъскави черни балистични шлемове. Куршумоустойчиви прозрачни предпазители за лицата с вградени микрофони, които позволяват поддържането на координация между всеки от членовете на подразделението. Бронежилетки от кевлар. Тактически жилетки и колани, натъпкани с резервни пълнители с боеприпаси, сълзотворни гранати, белезници. На бедрата си в кобури носят автоматични пистолети, но в ръцете си държат още по-мощни оръжия.
Дошли са тук, за да ритат задници.
Сигурно и задника на Къртис.
Мотелът и бензиностанцията са разположени на сравнително безлюдно и тихо провинциално кътче в Юта и пристигането на толкова многоброен полицейски въоръжен отряд не е случайно. Не би било случайно дори в голям град с тлъст бюджет и кмет, решен да премахне веднъж завинаги престъпността. Синхронът е изключителен — не са минали и пет минути, откакто са се чули първите изстрели в кухнята.
Докато робокопите се изсипват от ремаркето, един мъж без шлем отваря вратата на кабината на камиона и също скача на асфалта. Той е единственият от отряда, който не носи нито дванайсетзарядна пушка-помпа с пистолетна дръжка, нито автомат „Узи“. На главата си има слушалки с микрофон. Макар че другите командоси нямат никакви опознавателни знаци и емблеми по себе си, този е облечен в тъмносиньо или черно яке с бели букви, които са съкращение от „Федерално бюро за разследване“.
От филмите, които е гледал, Къртис знае, че Бюрото разполага с ресурси да проведе операция от подобен мащаб, и то както в провинцията на Юта, така и в гъсто населения Манхатън. Макар че в Ню Йорк нямаше да могат да реагират само за пет минути. Явно са следвали ловците, които преследват Къртис и семейството му. Значи са наясно с цялата история и въпреки че им се струва невероятна, със сигурност са събрали достатъчно доказателства, за да оборят всякакви съмнения.
Ако Бюрото знае какви намерения са имали двамата каубои, тогава агентите на ФБР сигурно знаят и самоличността на гонения: едно малко момче. Къртис е застанал на открито, на не повече от десет метра от тях, под една лампа на паркинга.
Като патица, която чака да я гръмнат.
Той сякаш е пуснал корени в асфалта. Не може да помръдне от страх. Очаква всеки миг да го надупчат с куршуми или в най-добрия случай да метнат по него шокови гранати, да стоварят върху него гумени палки, да го закопчаят с белезници и да го отведат на разпит. А по-късно ще бъде мъртъв.
Обаче повечето от членовете на специалния отряд поглеждат към Къртис и го отминават. Секунди след като са изскочили от камиона, те се прегрупират и тичат към ресторанта и мотела.
Значи все пак не знаят цялата истина. Дори Бюрото не е застраховано от грешки. Старият Едгар Хувър сигурно би се обърнал в гроба си, ако можеше да види какво става.
Бягащите от ресторанта клиенти са парализирани при вида на щурмоваците. След като се опомнят, се разпръсват към колите си, тъй като искат да се отдалечат колкото се може по-бързо от бойното поле.
Около Къртис с писукане се задействат електронните ключалки на колите. Стария Жълтьо или реагира на тези електронна серенада, или инстинктивно усеща, че времето им за бягство бързо изтича. Тук става все по-напечено и те трябва да се махат, да отидат на друго, по-спокойно място. Кучето се обръща рязко, с грация, достойна за балетист, побягва покрай една хонда и се скрива от погледа на приятеля си.
Тъй като досега животното не го е подвеждало, Къртис моментално се втурва след него. Докато тича покрай паркираните коли, той настига кучето и се спира пред една моторна каравана „Уиндчейзър“, когато чуват бипкането на клаксона и святкането на фаровете. Фаровете мигат ли мигат, сякаш такава огромна машина не би могла да бъде забелязана в нощта без подобни илюминации.
Кучето и момчето се споглеждат, после се обръщат към вратата, после пак се споглеждат.
Собствениците на караваната не се виждат никъде, но сигурно са наблизо, щом отключват колата си с дистанционно. Най-вероятно тичат към колата от другата й страна.