Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Какво общо имаше дългогодишната война между мюсюлмани и евреи с онова, което Мърсър щеше да се опита да направи в Еритрея? Имаше вероятност да бъдат спечелени милиарди долари, ако успееше да открие диамантената жила, но как някоя израелска или мюсюлманска екстремистка групировка можеше да се облагодетелства от такова богатство, когато съкровището се намираше на хиляди километри от Близкия изток? Отговорът се изплъзна заедно със Селоме, която стана и тръгна към изхода.
Мърсър вдигна глава към монтирания на тавана високоговорител, когато му се стори, че чу името си. Съобщението беше повторено на италиански и на английски.
— Моля, пътникът доктор Филип Мърсър да вдигне един от белите телефони, за да чуе съобщение.
Той се приближи до редицата телефони.
— Филип Мърсър.
— Един момент, моля — каза жената с монотонния глас и после се обади мъж, чийто глас Мърсър не познаваше.
— Трябва да обсъдим някои неща, доктор Мърсър, някои въпроси, които, ако не им обърнем внимание сега, ще увеличат неудобствата за приятеля ти.
„Господи!“ Стомахът на Мърсър се сви и крайниците му омекнаха.
— Добре ли е Хари?
— Случилото се на летище „Дълес“ няма да се размине безнаказано, но за теб няма да има последици. Ще плати Хари Уайт. Няма да го убия веднага, но това е последно предупреждение. Ако се опиташ да го намериш или ни нападнеш, той ще умре в по-ужасни мъки, отколкото можеш да си представиш.
Мърсър осъзна, че му се обадиха само няколко секунди след като Селоме бе излязла от чакалнята. Това не можеше да е случайно съвпадение. Хрумнаха му две идеи. Похитителите на Хари не искаха Селоме да знае, че Мърсър още е на летището и я следи, и…
Той огледа коридора, търсейки човек, който стои до един до безбройните автомати или говори по мобилен телефон.
— Браво, Мърсър. Наблюдавам те. Наблизо съм и ако продължиш да ме търсиш, обещавам, че Хари Уайт няма да доживее да види залеза довечера.
Мърсър се вцепени. Похитителят беше само на няколко метра от него. Стори му се, че усеща погледа му, и несъзнателно се прегърби, опитвайки се да бъде колкото е възможно по-малка мишена. Знаеше, че те не искат да го убият. Реакцията му беше инстинктивна.
— Не я исках наоколо, докато говоря с теб, затова вероятно си се досетил, че смятам да те предупредя и за госпожица Нагаст. Само ще кажа, че ако тя пострада по някакъв начин, ако й кажеш за откритието си за връзката й с Израел или ако се опиташ да се отметнеш от споразумението си с нея и Прескът Хайд, Хари Уайт ще умре, Може и да не вярваш, но в момента госпожица Нагаст е единственият човек, на когото можеш да се довериш. Ти и тя имате една и съща цел, доктор Мърсър. Тази цел е и моя. Всички можем да работим заедно, за да намерим диамантената мина, инак ще действам сам, а ти, Селоме Нагаст и Хари Уайт ще бъдете изхвърлени като боклук. Изборът е твой. Кимни, ако разбираш.
Мърсър изпълни заповедта, макар че не разбираше нищо.
— След два дни отново ще се свържем с теб в хотел „Амбасойра“и ще се уточним кога и как ще получаваме информация за напредъка ти. И не забравяй, че госпожица Нагаст е най-силният ти съюзник. След като затворя, ще останеш там, където си сега. Не се обръщай. И друг член на екипа ми те наблюдава. Ако те види да мръднеш, няма да напуснеш жив летището.
Линията прекъсна и Мърсър остана неподвижен няколко минути, чакайки мъжът да излезе от зрителното му поле. Не вярваше, че има втори преследвач, но нямаше намерение да проверява.
Ибрихам беше на петдесет метра и наблюдаваше Мърсър през телеобектива на фотоапарата си. Мобилният телефон беше в джоба на якето му. Мърсър чакаше, както му бе заповядал. Водачът на операция „Колидж Парк“ изсумтя от задоволство, обърна се и се сля с тълпата.
Той бе останал в Америка след катастрофалното извеждане на Хари Уайт, за да заличи всяка възможна връзка между екипа му и престрелката на летище „Дълес“. Но въпреки това беше само въпрос на време ФБР разбере за присъствието им и да разкрие самоличността им. Хората, които се бяха простили с живота и оръжията си там, със сигурност щяха да ги издадат. Ибрихам можеше само да се надява, че внимателно поставените фалшиви следи, оръжията и езиците, които нарочно бяха използвали, докато разговаряха с Уайт, ще заблудят Федералното бюро.
Ибрихам бе отседнал в хотел във Вашингтон и следеше Мърсър след провала на летище „Дълес“. Малко се затрудни, докато си намери билет за същия полет до Рим за толкова кратко време, но имаше човек, който му помогна.
Като всеки опитен агент той знаеше, че и най-добрите планове се провалят скоро след началния гамбит. Човек можеше да предположи какви ще бъдат първите ходове на противника и да планира десетина хода напред, но когато ти нанесат контраудар, при това от неочаквана страна, играта трябва да бъде преосмислена незабавно и да бъде разработена и осъществена съвсем нова стратегия.