Хари Потър и философският камък

Хари трудно прикриваше задоволството си, когато подаде бележката на Рон да я прочете.

— „Нимбус две хиляди“! — изстена Рон завистливо. — Никога дори не съм докосвал такава.

Напуснаха бързо залата, защото искаха да разопаковат метлата насаме преди първия час, но насред входната зала видяха, че пътят им към горните етажи е преграден от Краб и Гойл. Малфой грабна пакета от Хари и го опипа.

— Това е метла — каза той и я подхвърли на Хари с лице, на което бяха изписани ревност и злоба. — Този път вече ще загазиш, Потър. Първокурсниците нямат право на метли.

Рон не можа да се въздържи.

— Не е каква да е глупава метла — каза, — а е „Нимбус две хиляди“. Какво каза, че си имаш вкъщи, Малфой, „Комета двеста и шейсет“ ли? — Рон се ухили на Хари. — Кометите изглеждат много лъскави, ама не са от същата класа като нимбусите.

— Ти пък какво ли знаеш за това, Уизли, дето нямаш пари дори за половината й дръжка? — озъби му се Малфой. — Предполагам, че ти и братята ти пестите, за да си ги купите клонче по клонче.

Преди Рон да отговори, се появи професор Флитуик, който стигаше до лакътя на Малфой.

— Надявам се, че не се карате, момчета? — изписука той.

— На Потър са му изпратили метла, професоре — изтърси Малфой бързо.

— Да, да, правилно — каза професор Флитуик и се усмихна лъчезарно на Хари. — Професор Макгонъгол ми разказа за специалните обстоятелства, Потър. А какъв модел е?

— „Нимбус две хиляди“ — отговори Хари, като едва се сдържаше да не се изсмее на ужасения израз в лицето на Малфой, и добави: — А всъщност я получих благодарение на Малфой.

Хари и Рон се запътиха нагоре, като сподавяха смеха си от очебийния гняв и смут на Малфой.

— То си е вярно — изкикоти се Хари, когато стигнаха горния край на мраморното стълбище. — Ако той не беше откраднал всепомничето на Невил, аз нямаше да съм в отбора.