Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Така!
Разгорещени от своята победа, те се втурнаха обратно, но когато стигнаха до ъгъла, чуха нещо, което накара сърцата им да замрат — силен покъртителен писък, и то от помещението, което току що бяха заключили.
— О, не! — каза Рон, пребледнял като Кървавия барон.
— Това са тоалетните на момичетата! — изстена Хари.
— Хърмаяни! — викнаха двамата в един глас.
Беше последното нещо, което биха искали да направят, но какъв друг избор имаха… Обърнаха се и хукнаха назад до вратата, завъртяха ключа, непохватни от паниката — Хари дръпна и отвори вратата и те влязоха.
Хърмаяни Грейнджър се бе прилепила до отсрещната стена с вид, сякаш ще припадне. Тролът приближаваше към нея и докато вървеше, изкъртваше умивалниците от стените.
— Да го объркаме! — каза Хари в отчаяние на Рон и като грабна един от запокитените кранове, го хвърли колкото можеше по-силно към стената.
Тролът спря на няколко стъпки от Хърмаяни. Тежко-тежко се извърна, като примигваше глупаво, за да види какво е издало този шум. Злобните му малки очи зърнаха Хари. Подвоуми се и после, вместо към Хърмаяни, се насочи към него, вдигайки бухалката, докато вървеше.
— Ей, малоумнико! — изкрещя Рон от другата страна на помещението и замери трола с метална тръба.
Чудовището като че ли дори не забеляза, че тръбата го удари по рамото, обаче чу вика и пак спря, извръщайки грозната си физиономия сега пък към Рон, като даде на Хари време да го заобиколи.
— Хайде, бягай, бягай! — кресна Хари на Хърмаяни и се опита да я издърпа към вратата, но тя не можеше да мръдне и все още стоеше прилепена до стената с широко зинала от ужас уста.
Виковете и екотът като че ли влудяваха трола. Той изрева и пристъпи към Рон, който беше най-близо и нямаше начин да се измъкне.
Тогава Хари направи нещо, което беше хем много храбро, хем много глупаво: засили се, скочи и отзад успя да сключи ръце около врата на трола. Тролът не можеше да усети, че Хари виси там, но дори един трол ще усети, ако някой завре дълго парче дърво в носа му, а тъй като магическата пръчка на Хари беше в ръката му, когато скочи, тя се бе мушнала дълбоко в едната ноздра на трола.
С болезнен рев тролът се завъртя и взе да размахва бухалката си, а Хари се вкопчи отчаяно в него; всеки миг тролът можеше да го отхвърли от себе си или да му нанесе ужасен удар с бухалката.
Хърмаяни се бе свлякла на пода от страх; Рон извади своята магическа пръчка и без да знае какво ще направи, чу собствения си глас да вика първото заклинание, което му хрумна:
— Уингардиум левиоза!
Бухалката изхвърча внезапно от ръката на трола, издигна се високо във въздуха, бавно се преобърна… и падна с ужасен пукот върху главата на своя собственик. Тролът се олюля на място и после падна по очи с трясък, от който цялото помещение се разлюля.
Хари се изправи на крака. Трепереше и с мъка си поемаше дъх. Рон стоеше там, все още с вдигната магическа пръчка, втренчил поглед в това, което бе направил.
Хърмаяни проговори първа.
— Дали е… мъртъв?
— Не вярвам — каза Хари. — Мисля, че е само нокаутиран.
Наведе се и издърпа магическата си пръчка от носа на трола. Беше покрита с нещо подобно на сиво лепило на бучки.
— Пфу… тролски сополи!
И я избърса в гащите на трола.
Внезапно блъскане на врати и звучни крачки накараха тримата да вдигнат глави. Те не бяха осъзнали какъв шум са причинили, но естествено някой на долния етаж трябва да беше чул трясъците и рева на трола. Миг по-късно професор Макгонъгол влетя в помещението, следвана по петите от Снейп и Куиръл на опашката. Куиръл хвърли един поглед към трола, издаде тих стон и седна бързо на една тоалетна чиния, като се хвана за сърцето.
Снейп се наведе над трола. Професор Макгонъгол гледаше Рон и Хари. Хари никога не я беше виждал толкова ядосана. Устните й бяха побелели. Надеждата да спечели петдесет точки за „Грифиндор“ бързо се изпари от мислите на Хари.
— Какво, за бога, си въобразихте? — попита професор Макгонъгол с ледено гневен глас. Хари погледна Рон, който все още стоеше с вдигната високо магическа пръчка. — Имате късмет, че не ви е убил. Защо не сте в спалните си?
Снейп отправи бърз пронизващ поглед към Хари. Хари погледна към пода. Искаше му се Рон да свали магическата си пръчка.
Тогава откъм неосветената част на помещението прозвуча тънък глас:
— Моля ви, професор Макгонъгол… те търсеха мен.
— Хърмаяни Грейнджър!
Хърмаяни бе успяла най-сетне да се надигне.
— Тръгнах да търся трола, защото… защото си мислех, че мога сама да се справя с него… разбирате ли, понеже съм чела всичко за тях.