Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— И навярно смяташ, че това е награда, задето си нарушил правилата? — прозвуча раздразнен глас точно зад тях. Хърмаяни топуркаше по стълбището и гледаше неодобрително пакета в ръката на Хари.
— Нали уж не говореше с нас? — каза Хари.
— Да, не почвай отново — добави Рон, — толкова ни е хубаво.
Хърмаяни ги отмина, вирнала нос във въздуха.
Този ден Хари много трудно задържаше мислите си върху уроците. Те постоянно бягаха горе в спалнята, където неговата нова метла лежеше под леглото му, или пък се скитаха към куидичното игрище, където тази вечер щеше да се учи да играе. Той излапа вечерята си, без да забелязва какво яде, и след това се втурна с Рон нагоре, за да разопакова най-после своята „Нимбус две хиляди“.
— Ох! — въздъхна Рон, когато метлата се търкули върху покривката на леглото на Хари.
Дори Хари, който не знаеше нищо за различните метли, реши, че е прекрасна. Гладка и лъскава, с махагонова дръжка, тя имаше дълга опашка от спретнати прави вейки, а близо до върха пишеше със златни букви „Нимбус две хиляди“.
Когато наближи седем часът, Хари напусна замъка и тръгна в здрача към куидичното игрище. Досега не беше влизал в стадиона. Стотици места бяха издигнати на трибуни около игрището, така че зрителите да са достатъчно нависоко, за да виждат какво става. В двата края на терена имаше по три златни стълба с обръчи на върха. Те напомняха на Хари за пластмасовите пръчици, с които мъгълските деца духаха сапунени мехури, само че тези бяха високи петнайсет метра.
Прекалено нетърпелив да лети пак, за да изчака Ууд, Хари яхна метлата си и се оттласна от земята. Какво усещане — той се повъртя около головите стълбове, а после зафуча напред-назад над игрището! При най-лекото докосване неговата „Нимбус две хиляди“ завиваше накъдето той искаше.
— Ей, Потър, слез долу!
Оливър Ууд беше пристигнал. Носеше под мишница голяма дървена кутия. Хари се приземи до него.
— Много добре! — каза Ууд със светнали очи. — Виждам какво искаше да каже Макгонъгол… на теб наистина ти е вродено. Тази вечер само ще те науча на правилата, а след това ще тренираш с отбора три пъти седмично.
Отвори кутията. Вътре имаше четири различни по големина топки.
— Така — рече Ууд. — Куидичът лесно се разбира, но не е особено лесно да се играе. Всяка страна има седем играчи. Трима от тях се наричат гончии.
— Трима гончии — повтори Хари, а в това време Ууд извади една яркочервена топка, голяма приблизително колкото футболната.
— Тази топка се нарича куофъл — продължи Ууд. — Гончиите си подхвърлят куофъла и се опитват да го прекарат през един от обръчите, за да отбележат гол. Когато куофълът мине през един от обръчите, се печелят десет точки. Разбираш ли?
— Гончиите хвърлят куофъла и го прекарват през обръчите, за да отбележат гол — изрецитира Хари. — Значи… това е нещо като баскетбол на метли с шест обръча, така ли?
— Какво е баскетбол? — попита Ууд любопитно.
— Няма значение — отговори Хари бързо.
— Всяка страна има и друг играч, който се нарича пазач… аз съм пазачът на „Грифиндор“. Трябва да летя около нашите обръчи и да преча на другия отбор да вкара гол.
— Трима гончии, един пазач — каза Хари, твърдо решен да запомни всичко. — И те играят с куофъла. Добре, разбрах. А тези за какво са? — той посочи трите топки в кутията.
— Сега ще ти покажа — отговори Ууд. — Вземи това.
Той подаде на Хари малка бухалка, наподобяваща полицейска палка.
— Ще ти покажа какво правят блъджърите — каза Ууд. — Тези две са блъджърите.
Той показа на Хари две еднакви топки, черни като катран и малко по-малки от червения куофъл. Хари забеляза, че те сякаш се мъчеха да се освободят от ремъците, които ги придържаха в кутията.
— Отдръпни се — предупреди Ууд, наведе се и освободи един от блъджърите.
Черната топка веднага се издигна високо и после се спусна право към лицето на Хари. Той замахна по нея с палката, за да й попречи да му счупи носа, и я отпрати в зигзаг из въздуха — тя взе да се върти около главите им и после се стрелна към Ууд, който се хвърли върху нея и успя да я прикове към земята.
— Видя ли? — каза задъхано, като натика съпротивяващия се блъджър обратно в кутията и го закрепи здраво с ремъците. — Блъджърите се стрелкат насам-натам и се опитват да съборят играчите от метлите им. Затова във всеки отбор има по двама биячи. Нашите са близнаците Уизли — тяхна задача е да пазят своето поле от блъджърите, като се опитват да ги отпратят към другия отбор. Тъй — запомни ли всичко това!
— Трима гончии се опитват да отбележат гол с куофъла, пазачът охранява головите стълбове, биячите държат блъджърите надалеч от своя отбор — изреди Хари бързо.