Хари Потър и философският камък

След което се свлече на пода в дълбоко безсъзнание.

Настъпи смут и врява. Бяха нужни няколко пурпурни фишека, които експлодираха от края на магическата пръчка на професор Дъмбълдор, за да се въдвори тишина.

— Префекти — викна той, — незабавно отведете учениците от вашите домове в спалните!

Пърси беше в стихията си.

— Следвайте ме! Вървете заедно, първокурсници! Няма защо да се боите от трола, ако следвате нарежданията ми! Дръжте се близо зад мен. Дайте път, минават първокурсници! Извинете, аз съм префект!

— Как е могъл трол да влезе тук? — попита Хари, докато изкачваха стълбите

— Откъде да знам. Казват, че били много глупави — отговори Рон. — Може би Пийвс го е пуснал като шега за Вси светии.

Разминаваха се с различни групи ученици, които бързаха в различни посоки. Докато се блъскаха, за да си пробият път през една група объркани хафълпафци, Хари изведнъж сграбчи ръката на Рон.

— Изведнъж се сетих… Хърмаяни!

— Какво за нея?

— Тя не знае за трола.

Рон прехапа устни.

— Ох, добре — каза троснато. — Само да не ни види Пърси.

Наведоха се и се смесиха с хафълпафците, които отиваха в другата посока, вмъкнаха се в пуст страничен коридор и забързаха към тоалетните на момичетата. Тъкмо бяха завили край ъгъла, когато чуха бързи стъпки зад себе си.

— Пърси! — изсъска Рон и дръпна Хари зад голям каменен грифон.

Но като надникнаха иззад него, видяха не Пърси, а Снейп. Той прекоси коридора и изчезна от погледа им.

— Какво прави? — прошепна Хари. — Защо не е долу в подземията с останалите учители?

— Знам ли го!

Колкото може по-тихо те се запромъкваха по следващия коридор подир заглъхващите стъпки на Снейп.

— Отива на третия етаж — каза Хари, но Рон вдигна ръка.

— Намирисва ли ти нещо?

Хари подуши въздуха и една противна смрад напълни ноздрите му — смесица от спарени чорапи и онзи вид обществени тоалетни, които никой не почиства.

И после го чуха — тихо сумтене и провлачени стъпки на огромни крака. Рон посочи — в дъното на хода вляво към тях се движеше нещо огромно. Те се свиха в сянката и го наблюдаваха, когато се появи в едно петно лунна светлина.

Тролът беше ужасен наглед. Четири метра висок, с гранитносива кожа, грамадно буцесто тяло с малка плешива глава, кацнала отгоре като кокосов орех. Имаше къси крака, дебели колкото дървесни дънери, с плоски стъпала, покрити с роговидна кожа. Вонята, която излъчваше, беше невероятна. Държеше огромна дървена бухалка, която се влачеше по пода, защото ръцете му бяха много дълги.

Тролът спря до една врата и надникна през нея. Заклати дългите си уши, сякаш за да раздвижи нищожния си мозък, а после се вмъкна бавно в помещението.

— Ключът е в ключалката — промърмори Хари. — Бихме могли да го заключим вътре.

— Добра идея — каза Рон притеснено.

Прокраднаха се към отворената врата с пресъхнали уста, като се молеха тролът да не излезе точно тогава оттам. С голям скок Хари успя да докопа ключа, затръшна вратата и я заключи.