Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Много добре! — каза Ууд.
— Ъъъ… Случвало ли се е блъджърите да убият някого — попита Хари, като се надяваше това да прозвучи нехайно.
— В „Хогуортс“ — никога. Имахме две счупени челюсти, но нищо по-страшно от това. Сега… последният пост в отбора е търсачът. Това си ти. И няма защо да те е грижа за куофъла или за блъджърите…
— …освен, ако ми пукнат главата.
— Не се тревожи, двамата Уизли се справят повече от добре с блъджърите… По-точно казано, самите те са като двойка човешки блъджъри.
Ууд бръкна в кутията и извади четвъртата и последна топка. В сравнение с куофъла и блъджърите тя беше мъничка, приблизително с големината на едър орех. Беше златиста и имаше малки пърхащи сребърни крилца.
— Това — каза Ууд — е златният снич и е най-важната топка от всички. Много трудно се улавя, защото е страшно бърз и трудно се вижда. Работа на търсача е да го хване. Трябва да се промъкваш между гончиите, биячите, блъджърите и куофъла, за да го уловиш преди търсача на другия отбор. Търсачът, който улови снича, печели за своя отбор допълнителни сто и петдесет точки, така че този отбор почти винаги печели. Затова търсачите биват много често фаулирани. Един куидичен мач завършва чак когато бъде уловен сничът и затова може да продължи безкрайно… Мисля, че рекордът е три месеца и трябвало непрестанно да вкарват резерви, та играчите да могат да поспят… Е, това е… някакви въпроси?
Хари поклати глава. Много добре разбираше какво трябва да прави, но проблемът щеше да е наистина да го направи.
— Засега няма да тренираме със снича — каза Ууд, като внимателно го затвори пак в кутията. — Много е тъмно и бихме могли да го загубим. Ще те изпробвам с няколко от тези.
Извади от джоба си торбичка обикновени топки за голф и няколко минути по-късно той и Хари бяха във въздуха. Ууд хвърляше топките за голф колкото можеше по-силно във всички посоки, за да ги лови Хари.
Хари не пропусна нито една и Ууд беше във възторг. След половин час се беше стъмнило съвсем и те не можеха да продължат.
— Тази година Куидичната купа ще носи нашето име — каза Ууд щастливо, докато се връщаха към замъка. — Не бих се изненадал, ако се окажеш по-добър от Чарли Уизли, а той можеше да играе за Англия, ако не беше тръгнал да гони змейове.
Навярно поради това, че беше толкова зает с всичките си домашни и на всичко отгоре с тренировките по куидич три вечери в седмицата, на Хари просто не му се вярваше, когато осъзна, че е бил в „Хогуортс“ цели два месеца. Чувстваше се повече у дома си в замъка, отколкото някога на улица „Привит Драйв“. Уроците също ставаха все по-интересни, след като бяха вече овладели основите.
Сутринта на Вси светии те се събудиха от чудесното ухание на печена тиква, което се носеше по коридорите. Нещо повече, професор Флитуик им заяви в час по вълшебство, че ги смятал за достатъчно подготвени, за да карат предмети да летят — нещо, което всички умираха от желание да опитат, след като бяха видели как той накара жабата на Невил да хвърчи из класната стая. Професор Флитуик раздели класа на двойки да се упражняват. Партньор на Хари буше Шиймъс Финигън (за негово облекченне, защото Невил беше опитал да привлече вниманието му). Рон обаче трябваше да работи с Хърмаяни Грейнджър. Трудно беше да се каже дали Рон беше по-сърдит от това, или Хърмаяни. Тя не бе говорила с нито един от тях от деня, когато пристигна метлата на Хари.
— Сега не забравяйте онова хубаво движение с китката, което упражнявахме! — изписука професор Флитуик, възкачен както обикновено върху своя куп книги. — Замах и цък, помнете, замах и цък. Много е важно също да казвате правилно магическите думи… Никога не забравяйте магьосника Баруфио, който казал „ч“ вместо „ц“ и се намерил на пода, с бивол върху гърдите си.
Беше много трудно. Хари и Шиймъс замахваха и цъкваха, но перото, което се предполагаше, че трябва да отпратят към небето, просто си лежеше върху чина. Шиймъс стана толкова нетърпелив, че го побутна с магическата си пръчка и го подпали, та Хари трябваше да го угаси с шапката си.
На съседната маса Рон нямаше повече успех.
— Уингардиум Левиоза! — изкрещя той и размаха дългите си ръце като вятърна мелница.
Хари чу как Хърмаяни го сряза:
— Погрешно го казваш. То е „Уинг-гар-диум Леви-о-за“ и ще произнесеш „гар“ ясно и дълго.
— Направи го ти тогава, щом като толкова знаеш — изръмжа Рон.
Хърмаяни нави ръкавите на дрехата си, замахна леко с магическата пръчка и каза:
— Уингардиум Левиоза!
Тяхното перо се издигна от чина и замря във въздуха на около метър и двайсет над главите им.