Пътят на кинжала

Единият представляваше странен накит — златна гривна, свързана с помощта на четири плоски верижки за четири пръстена, и всяко от изделията беше покрито е изкусна шарка, като лабиринт. Той беше по-силният от двата, по-силен и от фигурката на костенурка в кесията й. Беше направен за по-малка ръка от нейната или на Авиенда. Странно, гривната имаше някаква ключалчица със съвсем малко ключе, увиснало от тънка верижка, която явно беше направена така, че да се сваля. Заедно с ключето! Другият ангреал беше фигурка на седнала жена, от потъмняла от вековете слонова кост, със сгънати крака, с оголени колене, но с толкова дълга и разкошна коса, че едва ли щеше да изглежда по-загърната и в най-тежкия плащ. Не беше толкова силен дори колкото костенурката, но бе много красив. Едната ръка бе отпусната на коляното, с вдигната нагоре длан, като пръстите бяха разположени така, че палецът докосваше върховете на средния и безимения, а другата ръка беше вдигната, първите два пръста бяха изпънати, а останалите — свити. Цялата фигурка излъчваше някакво върховно достойнство, но в същото време деликатно оформеното лице изглеждаше весело и изпълнено с радост. Може би беше сътворена за някоя определена жена? Струваше й се някак лична. Навярно бяха правили това в Приказния век. Някои тер-ангреали изглеждаха внушителни, имаха нужда от мъже или от коне, или може би от Силата, за да се помръднат, но повечето ангреали бяха достатъчно малки, за да си ги носиш лично; не всички, но повечето.

Двете тъкмо се заемаха с два нови коша, когато Нинив с енергична крачка се приближи до тях. Ата-ан Миере вече се изливаха от една от сградите, без повече да куцат. Мерилил говореше нещо с Ренайле, или по-скоро Ветроловката говореше, а Мерилил я слушаше. Елейн се зачуди какво ли се е случило вътре. Тъничката Сива вече не изглеждаше толкова доволна. Броят на скупчилите се Родственички беше нараснал, но още докато Елейн вдигаше очи, още три пристъпиха колебливо в двора, а други две бяха застанали в края на близката маслинова горичка и се оглеждаха нерешително. Успя да долови Биргит, все още някъде из маслините, и почти толкова ядосана, както преди.