Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Путин се заинтересува най-много от връзките на Ястржембски. Каза ми: „Да, да! И аз имам информация за Ястржембски.“ И прибра моята оперативна справка. И назначи Ястржембски за свой помощник.
— Разкажи по-подробно как премина срещата ви?
— Не отидох сам при Путин. С мен дойдоха полковник Шебалин и, струва ми се, майор Понкин. Но Путин прие само мен. Стана иззад бюрото, ръкува се с мен. Явно искаше да се представи като открит човек, благоразположен. Ние, оперативните работници, имаме особен стил на поведение. Не си разменяме поклони, минаваме без любезности — и без това всичко е ясно. Погледнем се в очите и веднага се разбира можем ли да си вярваме или не. И аз веднага почувствах, че е неискрен. Не приличаше на директор на ФСБ, а по-скоро на човек, който играе директор.
Отворих схемата пред него. Той направи физиономия, сякаш я преглежда. Но тази схема не може да се прегледа за три минути. А той повтаряше: „Да, да. Разбирам. А това какво е? А това?“
Приличаше повече на партиен работник, който цял живот е работил в селското стопанство, а изведнъж са го назначили в металургичен завод. Обикаля наоколо и пита: „А това какво е?“ Обясняват му: доменна пещ. Какво друго може да попита един ръководител, като гледа доменна пещ?
Та и Путин така — загледан в схемата, бучна с пръст напосоки и попита: „А това какво е? А това?“ И сега, като преценявам тази среща, разбирам: той или не познава оперативната работа, щом ми задаваше такива въпроси, или се е преструвал, че не я познава.
Попитах го: „Да ви я оставя ли?“
— Не, не, не е нужно. Благодаря. Вземете я.
— И така ли приключи всичко?
— Освен това дадох на Путин списък с имена и казах: ето хората, които познавам добре и които са готови да се борят срещу корупцията. Пръв в списъка беше Трофимов. Предложих му да създаде вертикала — от директора до оперативния работник. Да се опитаме поне да поставим под контрол ситуацията. Да установим най-корумпираните лица във висшите ешелони на властта, техните връзки с престъпниците.
Путин се съгласяваше с всичко, прибра списъка. Взе справката за узбекската групировка. Поиска домашния ми телефон. Обеща да ми се обади, но не се обади. По-късно, от материалите по наказателното дело, разбрах, че веднага след тази среща Путин е наредил да продължат да ме следят.
— А Трофимов знаеше ли, че си дал името му на Путин?
— Не и по-късно съжалих, че дадох на Путин името му. Той не ме беше молил за това и се страхувам, че неволно ускорих участта му. Последният ми разговор с Трофимов се състоя малко преди това, на другия ден след назначаването на Путин за директор. Трофимов ме извика и каза: „Предай на Березовски, че онези в Кремъл са откачили! Защо слагат него? Не разбират ли, че той идва от Питер, та това са бандити!“
— И ти какво направи?
Предадох му.
— А Березовски?
— Той не се съгласи с тази оценка. Знам, че Трофимов се е срещал с него по-късно. Не знам за какво са си говорили, но преди да отида при Путин, попитах Березовски: „А какво стана с предупреждението на Анатолий Василиевич?“ Березовски отговори: „Аз не съм съгласен с преценката му. Върви при Путин, аз му имам доверие.“ Е, отидох, разказах.
— Мислиш ли, че Березовски сега съжалява, че е подкрепял Путин?
— Питай него. Но мисля, че ако бях изпълнил заповедта на ръководството да убия Березовски, Путин определено нямаше да стане президент на Русия.
Общите пари
Скоро след това започнаха да ми търсят цаката във ФСБ. И тогава моят бивш началник от антитерористичното управление генерал-лейтенант Иван Кузмич Миронов отиде при Путин да ходатайства за мен.
— А защо му е трябвало на Миронов да ходатайства за теб?
— Това е отделна история, после ще ти я разкажа. Та така, Миронов излезе от кабинета на директора и ми каза: „Не ти завиждам, Александре, там играят общи пари.“ Какво имаше предвид ли? Тогава не разбрах. Сега мисля, че е имал предвид Хохолков, неговите афери с узбекската групировка и контрабандата на наркотици.
Разбрах това по-късно, вече когато излязох от затвора. Научих, че взаимоотношенията на Путин с групата на Хохолков се коренят в питерския му период, когато Путин е работил като заместник-кмет по икономиката при Собчак.
Един мой доверен източник се бе намирал дълги години в обкръжението на Путин. И бе имал контакти с престъпните среди в Петербург. Когато Собчак загуби изборите, изгонили Путин от всички постове. Той много се притеснил. Моят доверен човек го срещнал веднъж в някакъв ресторант и Путин му се оплакал, че е закъсал финансово. Не смеел да посегне на парите, които си бил скрил: следели го. МВД тогава се беше втурнало да прибира на топло цялата предишна власт в Питер, срещу Собчак беше заведено наказателно дело.