Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Същата вечер моят човек — той се казваше Давид Двали — му дал две хиляди долара. По-късно, когато стана президент, Путин назначи Двали за свой помощник по икономиката.
Макар че си имахме доверие с Давид, аз не работех активно с него, тъй като почти нямах дела в Питер.
Но когато излязох от затвора, се срещнахме. Той ми каза:
— Путин ще те гази и никой не може да ти помогне. Ще те смачка, защото още от Питер работи с узбекската група. Путин отдавна цица от онези момчета. Там играят общи пари и те ще те прегазят.
„Общи пари“ — той каза същите думи, които беше казал и Миронов преди това.
Давид ми каза направо, че Путин е свързан с престъпните среди. Не му повярвах: „Какво приказваш? Та той е президент!“
Давид се усмихна:
— Ами че той се занимаваше с металите в началото на 90-те години. Даваше лицензи за износ. Ти откога работиш по линия на организираната престъпност? В началото на 90-те можеше ли да се изнесе и кило метал, без да се работи с бандитите?
— Не можеше — отвърнах.
— Ами че бандитите бяха способни да прекатурват влакове, ако той въртеше тези работи без тяхно участие. Сега не можеш нищо да изнесеш, без да си платиш, камо ли тогава. Всичко това сега е под закрилата на ФСБ, на милицията. А тогава всичко беше под закрилата на бандитите.
Седяхме в един ресторант заедно с трима познати и Давид говореше за Путин в присъствието на всички:
— Володя много бързо обикна властта. Помисли си само — когато Елцин пътуваше, затваряха само половината на шосетата. А тръгне ли Володя — разчистват пътищата напълно. Това не е човек, на когото може да се дава власт. Той няма политически навици и някакъв по-различен начин на мислене. Може всичко да говорят за Елцин, но той беше политик. А Путин не е. И е опасен за властта.
Давид си беше пийнал и не можеше да си държи езика. А на масата имаше човек, който ме контролираше по поръка на ФСБ…
— Ти не му ли го подсказа някак?
— Че как да му подскажа? Вече по-късно му казах: „Какви ги дрънкаш? Белята ли си търсиш? Утре на Лубянка ще знаят всичко, което ми разправяш.“
После моят Давид беше застрелян. Научих за това от телевизията: убит е помощникът на президента на Руската федерация по икономиката. Говори се, че покрай него минал някакъв велосипедист и го застрелял. Уцелил го точно в окото. По вестниците писаха, че било във връзка с бизнеса му. Като една от версиите. Но аз знам, че Давид не се занимаваше с никакъв бизнес. Пък и един помощник на президента не може да бъде убит току-така.
— От думите ти излиза, че обвиняваш Путин в лични връзки с контрабандата на афганистански наркотици за Русия и Европа? Не мислиш ли, че е прекалено?
— Аз никого не обвинявам. Не съм прокурор, а оперативен работник. Анализирам оперативна информация. В какво се състои тя ли?
Първо: два независими източника съобщават, че някой си гражданин П. играе с „общи пари“ с някой си Хохолков от ФСБ. Единият от източниците е убит веднага щом ФСБ научава за връзката му с мен.
Второ: Хохолков закриля узбеките, които доставят афганистанските наркотици в Русия. При това живее като милионер, има възможност за една нощ да загуби на комар сто и двайсет хиляди долара.
По-нататък: гражданинът П. прикрива Хохолков и притиска неговите опоненти. Прикрива също и някой си Ястржембски, свой близък сътрудник, който получава пари от същите тези узбекски бандити.
По-нататък: гражданинът П. не може да не знае, че Хохолков и Ястржембски са свързани с наркобизнеса, тоест никой не го използва без негово знание. Нещо повече, в момент, когато са се вършили престъпления, гражданинът П. е заемал ключова позиция в голям северен град, който вече триста години се нарича „прозорец към Европа“. Известно е, че този град е основен пункт за прехвърляне на афганистанските стоки към западните пазари.
У мен, като у нормален оперативен работник, се пораждат напълно обосновани подозрения по отношение на гражданина П. — че той е участник в тази банда. Какво необичайно има тук? Такива неща се случват под път и над път. Ти се учудваш, че гражданинът П. изведнъж става президент на Руската федерация? И аз се учудвам. Но нали по онова време не е бил президент. Той е бил само заместник-кмет на Питер. Ако кажа, че заместник-кметът на Екатеринбург, да речем, е замесен в подобна афера, ще се изненадаш ли? Не. Това ще бъде в реда на нещата.
Нещо повече, ще добавя, че днес не само гражданинът П. се е издигнал и седи в Кремъл. За три години се повиши много и статусът на доставчиците на стоката боевиците на генерал Дустум. Сега те се наричат „Северен алианс“ и участват в борбата срещу международния тероризъм съвместно с гражданина П.