Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
През 1933-та Шолохов бил надигнал глас срещу насилията по Дон, сега открили писмото му в архивите. Че с десетки хиляди колхозници се гаврят, както у Короленко с трима. Изпратете във Вьошенския район допълнителни комунисти! Сталин му отговорил: писмата ви правят едностранчиво впечатление. Това е само едната страна, трябва да се вижда и другата. Земеделците от вашия район са провеждали италианска стачка, искали са тихомълком да видят сметката на съветската власт. „Уважаемите земеделци“ не са чак толкова безобидни хора.
— Берия не криеше радостта си край ковчега на Сталин. Берия и Маленков предлагаха да се откажем от ГДР. Ние с Молотов бяхме съмишленици — против. Добре де, ще стигнат до полските граници. А после — до нашите ли? Да имат да вземат!… Маленков беше напълно безволев. През лятото на фестивала седим, приказваме си. А неговата жена му наредила да си направи инжекция и сега го боли ръката.
(Записвам и си мисля: да, само при такава последователност на мисълта е можал да се провре моят „Иван Денисович“.)
— На нас са ни чужди песимизмът, унинието. Да ги описват могат само хора, които стоят извън творческия труд… Хубав беше филмът на Торндайк „Руското чудо“.
— А вие, момченца, уважавайте покойниците и живите. Грехота ще е да не овардите наследството. Трябва да го опазите! Грибачов е добър войник, стара служба, той е опитен. Сега с оръжие никой не може ни победи. Значи — надяват се само на „размразяването“, искат да взривят съветското общество отвътре… За мен днес би било по-изгодно да не удрям с юмрук по масата. Както след XX конгрес, когато се изказаха някои учени, и ние: да ги изключим от партията, да ги поставим под наблюдение, ако не се вразумят — да ги арестуваме… Ама за какъв дявол да държиш хора по затворите, нали там трябва да ги храниш… Но понякога става наложително… Ето, ние си имаме сума работа за вършене — а седим с вас цели три дена. Защото няма по-сложен въпрос от идеологията.
Безпартийност в нашето общество няма и не може да има. Човека го определя не партийната книжка, а душата му. Пяна се образува и по сладкото, домакинята я изхвърля. Същото е и със социализма, пяната трябва да се маха. „Как се каляваше стоманата“ винаги ще си остане наша настолна книга… Участието в революцията на страната на трудещите се е най-хуманното нещо. Който не върви заедно с тях, неизбежно върви против тях. Когато по време на октомврийските боеве обстрелвали Кремъл, Луначарски се опитвал „да спасява съкровищата на изкуството“, но Ленин му се присмял… Другарят Шолохов е борец за щастието на трудещите се. Добре вижда приятелите, добре разпознава враговете. Който знае началото — не бива да забравя за края. Москва не е Будапеща!… „Да защитим онова далечно време?“ Значи ли това, че трябва да го върнем? Няма да стане тая!… А Евтушенко не бива да се нагажда към вкусовете на еснафите. Преценете чии похвали са ви нужни… Централният театър на Съветската армия е глупава идея на Каганович, уж като петолъчка, най-неразумно построената сграда… А ние навръх Нова година се разхождахме в гората — каква красота! Туй се вика красота!… А додекафонията е какофония… Еренбург е голям специалист да натрапва вкусовете си. То се знае, че Ленин не е можел да казва за левитехудожници това, което му приписва Еренбург… А Некрасов се възмущава, че на младите им дават за пример един стар работник…
И — колко смели били дейците на изкуството — онези, които седяха около Кочетов и Шолохов, впрочем и размешани с партийната агитка, — смело прекъсваха самия първи секретар на ЦК! Взеха задружно да викат.
— Позор!… Граждански позор!… „Новый мир“!… („Новый мир“ — заради Некрасов.)
Хрушчов одобрително посрещна врявата. И поднесе извода:
— Абсолютна свобода на личността няма да има дори при комунизма!… Както, да речем, ако мъжът или жената хърка — откъде накъде ме лишавате от свободата да хъркам?… При комунизма отклоненията от волята на колектива трябва да бъдат само като единични явления.