Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Споразумението между Бретонови и капитан Додсуърт приключи след около час. Останалите стоки, които бяха собственост на Бретон, бяха изнесени на брега с лодката на капитана, после той се върна на кораба. Пиер и Жан разпростряха новите стоки върху одеяла и поканиха хората на Потъналия Дъб да се съберат. Бизнесът беше успешен и много от кожите бяха с добро качество. Преди капитан Додсуърт да отплува, се състоя още една сделка. Индианците над Ню Орлиънс бяха гладни за стоки на английската манифактура.
Слънцето светеше ниско и блестеше със зимна яркост. Въздухът ставаше по-ароматен. Това беше едно от чудесата на климата в колонията — промяната от зима до подобие на пролет само за часове, и Сирен я обичаше много. Тя напусна миниатюрното индианско жилище и се запъти надолу по брега. Водата нежно се плискаше върху златния пясък. Някъде зад бариерата от острова се чуваше тътенът на буря, но това не я засягаше. Над главата й чуруликаха птички с пронизителни гласове. Между брега и водата стоеше пеликан — неподвижен, кафяв и безшумен като полуизгнил пън. Вятърът, който усещаше върху лицето си, беше приятен, мек и влажен, с дъх на сол. Край нея прелетя птица. Сирен ускори крачка, далеч от многото хора и шума зад нея, следвайки бреговата линия.
Тя не търсеше съзнателно самота, но самотата на далеч разпрострялата се вода я теглеше напред. Стегнатият пясък под краката й правеше ходенето лесно, като по безкрайна пътека. Усещаше радостта от движението на тялото си, свободата му. Тук-там се спираше да вземе някоя интересна черупка или кост от риба. И тръгваше отново.
Тя забеляза двамата мъже отдалеч — стояха и разговаряха с наведени глави и раменете им почти се допираха. Този, който беше по-близо, усети, че някой се приближава и се обърна към нея, после каза нещо на човека с него. Другият като че ли отговори, преди да се разделят. Първият се обърна и закрачи към нея с дълга, бърза крачка.
Зрението на Сирен се беше изострило през последните три години, както и способността й да вижда повече и да запомня това, което е видяла. Човекът, който вървеше към нея тя би познала винаги и навсякъде. Той беше Рене. Другият, който току-що беше изчезнал между дърветата, беше човекът на маркизата — Туше.
Какво правеха двамата заедно? Дали беше случайна среща, тук, далеч от всички, или имаше някаква цел? Реше беше фаворит на маркизата, а Туше — неин наемник. Рене не беше живял дълго в Ню Орлиънс, но все пак не би било изненадващо, ако познава другия. Въпреки това, би било неестествено да са приятели — със сигурност не се бяха поздравили като такива миналата вечер. Ако имаше някаква работа помежду им, тя трябваше да засяга жената на губернатора. Мадам Вудрьой имаше много и различни интереси, но един от тях беше да спре контрабандата, която намаляваше нейните печалби. Ако Рене и Туше бяха замесени, това не вещаеше нищо добро за Бретонови.
— Много си се отдалечила от лагера — поздрави я той, като се приближи.
Сирен го гледаше как стои пред нея спокойно усмихнат. Светлината от водата придаваше на очите му сребристосив блясък, а вятърът развяваше меките къдрици на тъмната му коса. Тя помисли за посещението на мадам Вудрьой на тяхното корабче и за Малкото Краче, която се беше появила от колибата и каза със студен глас:
— Мога да кажа същото за теб.
Той повдигна вежди при отговора й, но произнесе спокойно:
— Да, но аз не се нуждая от пазач.
— Не, ти си такъв, както ми беше дадено да разбера.
— Неблагодарен пост, въпреки че нямаше да го напусна, ако не мислех, че Пиер и Жан, да не споменаваме Гастон, са на пост. Липсвах ли ти?
— Не съм дошла да те търся, ако това си мислиш.
— Трябваше да го знам — кимна мрачно той.
— Точно така. Въпросът е дали ти си излязъл да търсиш Туше?
Насмешката угасна от лицето му, докато я гледаше:
— Какво означава това?
— О, хайде, знам, че е човек на маркизата.
— Което означава, че и аз бих могъл да съм такъв?
Тя вдигна глава:
— Тази мисъл идва естествено.
— Естествено! А ако кажа, че не съм го срещал никога преди?
— Тогава — продължи тя не много уверено — ще трябва да те предупредя за него. Знае се, че в Париж е убил човек, ако не и повече хора. Той прави услуги на мадам Вудрьой, включително купуване на опиум и хашиш за прислужника й. Казват също, че е шпионин, който събира информация, а това, което не разбере, си го доизмисля.
— Напълно незаслужаващ уважение тип, който трябва да бъде избягван на всяка цена.
— Не се шегувам.
Лицето му стана твърдо при острия й тон, а в очите му се мярна сянката на бърза мисъл.
— Разбирам това, но не мога да схвана защо реши, че трябва да ме съветваш. Може и да не съм в най-изгодно положение в пустошта, но са минали доста години, откакто съм се нуждаел някой да ме ръководи в светските отношения.