Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Беше видяла Малкото Краче само за няколко минути тази сутрин и нямаше време за подобаваща размяна на приветствия и на новини през миналата вечер. Любезността беше извънредно важна за племето чоктау и тя се упъти към колибата, където беше видяла да влиза Малкото Краче и дъщеря й.
Застана отпред и извика тихо. Чу се шумолене, придружено от сподавен, сърдит шепот. След няколко секунди в малкия отвор на колибата се появи Малкото Краче. Тя се беше изчервила, когато посрещна Сирен:
— Дъщеря на къщата на баща на сина ми, радвам се да те видя.
По обичай на чоктау Малкото Краче не казваше името на любовника си, още повече, че беше имала мъж. Това Сирен приемаше, както беше приела и факта, че Малкото Краче я смята за осиновена дъщеря на Бретонови, след като живееше с тях. Тя търпеливо се беше опитала да обясни, че няма роднински връзки с Пиер и Жан, но Малкото Краче не го възприе. Щом като Сирен не е жена или любовница на Бретон, тя трябва да е дъщеря; нямаше друга категория.
— Надявам се, да си добре — каза Сирен.
Малкото Краче потвърди и си размениха и други комплименти. Настъпи тишина. Сирен чакаше, надявайки се, че ще бъде поканена в колибата да се освежи. Такава проява на гостоприемство беше вежливост със силата на закон. Само на омразен враг тя се отказваше.
Малкото Краче не проговори. Тя изглеждаше нещастна, лицето й пламтеше от срам, докато въртеше ръцете си. Но остана безмълвна.
Да попита защо не й се предлага гостоприемство, за Сирен щеше да е толкова ужасна липса на възпитание, както и за Малкото Краче това, че не й го предлага.
— Кажи ми, с какво съм те обидила, Малко Краче и ще намеря начин да се извиня.
— О, Сирен, няма причина — каза жената, а думите й прозвучаха като плач.
Имаше възможно обяснение.
— Да не би да имаш болест в колибата?
— Да, това е. — По чертите на Малкото Краче се разля облекчение и тя се опита да се усмихне. — Ела с мен и ще отидем на гости при сестра ми.
Индианката прекрачи прага на колибата, изчаквайки Сирен да се присъедини към нея. Сирен я последва.
Индианците чоктау не можеха да лъжат. Чувството им за неистина беше толкова остро, че не успяваха да се преструват. Малкото краче лъжеше — в това нямаше съмнение. Нещо повече, тя искаше Сирен да е далеч от колибата й.
Сирен се мъчеше да си спомни какво не беше направила както трябва. Не може да се сети за нищо. Не беше злоупотребила с дочутия разговор между нея и Жан снощи. Нямаше нищо в живота й, което да се бе променило, освен че беше обвързана с Рене. Едва ли Малкото Краче имаше нещо против него — тя не го познаваше. Колкото до моралните съображения за интимността на Сирен с него, едва ли точно Малкото Краче би я укорявало.
Единствената причина, която можеше да е достатъчно важна за Малкото Краче, за да излъже, беше да запази чувствата на Сирен. Освен това, кой знае защо, тя имаше чувството, че в колибата има някой. Най-вероятно беше дъщеря й, но това не можеше да бъде причина да държи Сирен навън. Ами ако имаше и друг? Мъж? Ако Малкото Краче знаеше, че Сирен е прекарала миналата нощ с Рене Льомоние, тя нямаше да иска да позволи да го види, затворен с Бързата Катеричка в колибата този следобед.
— Болестта ви, надявам се, не е сериозна? — каза Сирен, докато вървеше зад жената. Тя не чу думите й, а претърсваше с поглед лагера. Никъде не се виждаха нито Рене, нито Бързата Катеричка. Това, само по себе си, не означаваше нищо, но от него й премаляваше отвътре.
Те стигнаха до колибата на сестрата на Малкото Краче. Жената ги покани вътре и донесе кафе от хубавите запаси, които се пазеха за специални случаи. Двете жени и Сирен седнаха и поведоха разговор на смесица от френски, чоктау и чикасоу — езикът на южните племена. Когато Малкото Краче се отпусна достатъчно, за да се смее и да разказва неприлични истории за възрастния им баща, Сирен си помисли, че подозренията й са смешни. Във всеки случай, не беше нейна работа какво е решил да прави Рене и с кого и със сигурност това не може да бъде причина да се разстройва.
Малко, след като тя беше стигнала до това заключение, вниманието й беше привлечено от движение около колибата на Малкото Краче. Бързата Катеричка излизаше от нея, измъквайки се през отвора като преследвана. Тя се изправи и се отдалечи няколко крачки, после се обърна да оправи загънатата си пола и да приглади плитката си. Отмятайки глава, момичето тръгна към огъня, като поклащаше бедра. Сирен се загледа подир нея и усети гореща болка в гърдите си. Измина известно време, докато успее да върне вниманието си към другите две жени.