Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Дали имате нещо против да погледнете тези снимки и да кажете дали разпознавате някое от лицата. Може би са идвали тук този вторник вечерта — Брансън сложи снимките на тезгяха.
Джон Хобс огледа една след друга всяка от снимките. След това поклати глава отрицателно.
— Не, никога не съм ги виждал.
— Вие ли работите във вторник вечер? — попита го Грейс.
— Аз съм тук всяка проклета вечер — отвърна той. — Седем дни седмично. Благодарение на вашите хора.
— Нашите хора? — не разбра Рой.
— Отделът за пътна полиция. Никак не е лесно да държиш кръчма, когато вашите момчета от пътната се навъртат наоколо и проверяват клиентите ми за алкохол.
Без да обръща внимание на забележката, Грейс попита:
— Съвсем сигурен ли сте, че не ги познавате?
— Вечер през седмицата имам по десетина клиенти, и на това съм доволен. Ако са били тук, щях да ги видя. Не ги познавам. А по каква причина трябва да ги познавам?
В моменти като тези Рой Грейс наистина се ядосваше на пътната полиция. За повечето хора да те спрат за превишена скорост или да ти направят проверка за алкохол беше единственият им допир с полицията. Поради това вместо да разглеждат полицаите като свои приятели и пазители на спокойствието им, те ги възприемаха като врагове.
— Гледате ли телевизия? Четете ли местните вестници? — попита Грейс.
— Не — отговори онзи. — Прекалено съм зает за това. Престъпление ли е?
— Четири от тези момчета са мъртви — отвърна Глен Брансън, разгневен от отношението на мъжа. — Загинали са в пътна злополука във вторник вечерта.
— Идвате тук и ми се правите на важни, понеже търсите някой нещастен собственик на кръчма, за да го обвините, че ги е наливал с питие!
— Не съм казал това — отговори Грейс. — Не, не съм. Търсим този човек, който е бил с тях — той посочи снимката на Майкъл.
Кръчмарят поклати глава.
— Не е идвал тук — заяви той.
Брансън огледа стените и попита:
— Имате ли камери?
— Това някаква шега ли е? Все едно имам пари да си купя засукани охранителни джаджи? Знаете ли какви камери използвам? — той посочи очите си. — Ето тези. Получаваш ги безплатно с раждането. А сега ще ме извините, имам да сменям буре.
Никой от двамата не си направи труда да отговори.
31
Майкъл потрепери. Нещо пълзеше в косата му. Напредваше решително право към челото му. Приличаше на паяк.
Обзет от паника, той изпусна катарамата, рязко вдигна ръце и бясно зарови из косата си с пръсти, възпалени и разкървавени от търкането на капака.
След това нещото се озова на лицето му, прекоси бузата, устата и брадичката.
— Господи, разкарай се, гадино!
Замахна с две ръце към лицето си и усети нещо малко и лепкаво. Беше мъртво, каквото и да е било. Избърса останките, които усещаше по гъстата си набола брада, която го сърбеше.
Винаги се е разбирал добре с повечето животинки, но не и с паяците. Като дете бе прочел в местен вестник история за зарзаватчия, който бил ухапан от тарантула, скрита във връзка банани, и едва не умрял.
Лъчът на фенерчето вече беше много слаб и осветяваше вътрешността на ковчега в тъмен кехлибар. Трябваше да държи главата си изправена, за да не влиза надигащата се вода в очите и устата му. Някакво друго насекомо го беше ухапало по глезена и мястото го сърбеше.
Разклати фенерчето. За миг крушката изгасна напълно. След това съвсем тъничка нишка проблесна за няколко секунди.
Замръзваше от студ. Дълбаенето на капака беше единственото нещо, което му пречеше да не измръзне съвсем. Все още не го беше пробил. Трябваше, трябваше, преди водата… опита се да прогони от съзнанието си немислимата мисъл, но не успя. Водата продължаваше да се надига, вече покриваше краката му и част от гърдите. С една ръка придържаше станцията в пролуката между гръдния си кош и капака, за да не потъне във вода.
Отчаянието, също като водата, упорито го поглъщаше. Думите на Дейви непрекъснато се въртяха в мислите му.
Имаше един, който се подаваше през предното стъкло, половината му глава липсваше. Леле, направо се виждаше как изтича мозъкът му. Веднага разбрах, че е пътник. Само един оцелял, но и той е умрял.
Микробус транзит, катастрофирал на време и място, които съвпадаха. Пит, Люк, Джош, Робо — наистина ли всички те са мъртви? И това е причината никой да не дойде да го спаси? Но Марк трябва да е знаел какво планират, той беше негов кум, за Бога! Сигурно Марк водеше хора, които да го търсят? Освен, помисли си той мрачно, ако нещо не му се е случило и на него. Може би се е присъединил към тях в следващата кръчма и е бил с тях в микробуса?