Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Беше четири и десет, петък следобед. Опита се да си представи какво се случва в този момент. Какво правеше Ашли? Майка му? Дали всичко за утре оставаше, както е планирано?
Вдигна глава, така че устата му за няколко ценни минути да е по-близо до капака, и изкрещя, както периодично правеше:
— Помощ! Помогнете ми! Помощ!
Нищо освен вцепеняваща тишина.
Трябва да изляза.
Чу се изпукване, след това съскане и за миг Майкъл си помисли, че дървото се разцепва, но след това чу познато пращене. Последвано от безтелесен южняшки глас:
— Сериозно ли беше онова, което каза за мен, че ще ме дадат по телевизията?
— Дейви?
— Здрасти, приятел, току-що се върнахме — това беше истинска развалина, човече! Не би искал да си в тази кола, казвам ти. Трябваха им два часа, за да измъкнат шофьора от нея, беше в доста кофти състояние. Но по-добре от жената в другата кола, схващаш ли к’во казвам?
— Да, схващам — отвърна Майкъл в опит да му угоди.
— Не съм много сигурен. Казвам, че е мъртва. Чаткаш ли?
— Мъртва? Да, чаткам.
— Само като ги погледнеш, можеш да кажеш кои са мъртви и кои ще оцелеят. Не всеки път. Но, казвам ти, това беше страшно!
— Дейви, катастрофиралата кола, при която отидохте във вторник вечерта, можеш ли да си спомниш колко души бяха вътре в нея?
След няколко секунди мълчание Дейви отговори:
— Само да преброя линейките. При лошите злополуки има по една линейка за всеки. Там имаше една, която тръгваше, когато ние пристигнахме, и друга, която още беше там.
— Дейви, случайно да знаеш имената на жертвите? Почти моментално за изненада на Майкъл младежът му ги изрецитира:
— Джош Уокър, Люк Гиъринг, Питър Уоринг, Робърт Хулихан.
— Имаш много добра памет, Дейви — похвали го Майкъл. — Имаше ли някой друг? Имаше ли човек на име Марк Уорън?
Дейви се засмя.
— Никога не забравям име. Ако Марк Уорън беше в тази кола, щях да знам. Помня всяко име, което съм чул, помня къде съм го чул и кога. Никога не ми е било грам от полза.
— Може би е било полезно за часовете по история в училище.
— Може — отговори той уклончиво.
Майкъл успя да се пребори с изкушението да му се разкрещи от напрежение. Вместо това запази търпение и попита:
— Спомняш ли си къде беше катастрофата?
— А26. На три километра и осемстотин метра от Кроубъро.
Майкъл усети как в него светва лъч надежда.
— Мисля, че не съм много далеч оттам. Можеш ли да караш, Дейви?
— Имаш предвид автомобил?
— Да, точно това имам предвид.
— Предполагам, че зависи как точно разбираш карам.
Майкъл затвори очи за няколко секунди. Трябваше да има начин да успее да подходи правилно към този тип. Как?
— Дейви, нуждая се от помощта ти, наистина. Обичаш ли игри?
— Имаш предвид компютърни игри? О, да! Имаш ли „Плейстейшън“-2?
— Не, не тук, не при мен.
— Можем да се свържем онлайн тогава?
Вода нахлу в устата на Майкъл. Той я изплю, уплашен. Господи, надигаше се точно сега.
— Дейви, ако ти дам един телефонен номер, можеш ли да го набереш заради мен? Искам да кажеш на един човек къде се намирам. Можеш ли да се свържеш с някой, докато говориш с мен?
— Хюстън, имаме проблем.21
— Кажи ми какъв е проблемът?
— Телефонът е в къщата на баща ми. Той не знае, че уоки-токито е у мен — не би трябвало да го взимам. Това е наша тайна.
— Добре, мога да пазя тайни.
— Баща ми доста ще се ядоса.
— Не мислиш ли, че ще се ядоса още повече, ако разбере, че си можел да спасиш живота ми, а си ме оставил да умра? Може би си единственият човек на света, който знае къде съм.
— Добре, няма да кажа на никого.
Още вода нахлу в устата на Майкъл; мръсна, кална, солена вода. Той я изплю, а ръцете, раменете, мускулите на врата, всичко го болеше от усилието да държи главата си над покачващата се вода.
— Дейви, ще умра, ако не ми помогнеш. Можеш да станеш герой. Искаш ли да бъдеш герой?
— Трябва да вървя — отвърна Дейви. — Виждам баща ми отвън — има нужда от мен.
Майкъл изпусна нервите си и се разкрещя:
— Не, Дейви, няма да ходиш никъде, мамка му! Трябва да ми помогнеш! ТРЯБВА ДА МИ ПОМОГНЕШ, МАМКА МУ!
Последва поредната тишина, много дълга този път, и Майкъл се притесни, че е прекалил.
— Дейви? — обади се той по-нежно. — Още ли си там, Дейви?
— Още съм тук — гласът на Дейви беше променен. Внезапно бе станал смирен и покорен. Звучеше като малко, виновно момче, което се извинява.
— Дейви, ще ти дам един телефонен номер. Съгласен ли си да го запишеш и след това да се обадиш от мое име? Ще им кажеш ли, че трябва да говорят с мен на уоки-токито ти… и че е много, много спешно. Ще направиш ли това за мен?
21
Израз за възникнал проблем, произлизащ от фраза, която са използвали от екипажа на „Аполо“ 13, за да докладват в базата в Хюстън за възникнала техническа неизправност. — Бел.прев.