Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Според английския вестник „Таймс“ враг номер едно на всички нумизмати през последните десет години бил Хари Стоукс. Европейските нумизмати нямали покой от 1972 г., когато за пръв път открили негова „продукция“, до 1977 г., когато бил заловен. От някои монети се страхували като от чума. Но всичко поред- [???]
Американецът Хари Стоукс започнал самостоятелния си живот в униформата на войник от американската армия. Той участвувал във войната в Корея. Там насъбрал толкова отвратителни впечатления, че дълго време не изпитвал влечение към нищо. Стоукс живял много мизерно и дори не се опитвал да подобри материалното си положение. Скоро той заминал за Европа, а оттам за Близкия изток. В Бейрут се запонал случайно с опитния фалшификатор Саид Джалуб.
Този човек вече бил лежал в затвора, но след като излязъл на свобода решил да започне всичко отначало. В това няма нищо чудно, защото според статистическите данни джебчиите и фалшификаторите на пари почти никога не се отказват от своята „професия“, когато са на свобода. Джалуб не можел да работи сам. Лицето му било обезобразено от белег, той говорел развалено английски, а и маниерите му не били от най-изтънчените. Но той бил талантлив майстор-златар и добре познавал нумизматиката Нужен му бил представителен колега, който да се справя добре с трудните задължения на пласьор на фалшиви пари.
На Стоукс му омръзнало да се скита из приютите за бездомници и неочаквано дори за себе си, се заинтересувал от предложението на Джалуб. Задълбочил се да изучава каталога на книги по нумизматика. С парите на Джалуб (истински или фалшиви)той се облякъл добре и започнал да посещава магазините в Бейрут, където продавали монети за колекционерите.
Настъпило време за действие. Двамата избрали монети, които не били много редки, но въпреки това се търсели. Спрели се например на английската монета от две гвинеи, сечена през 1738 г. Джалуб бил опитен и през август 1973 г. те отлетели със самолет от Бейрут за Рабат.
В Рабат Стоукс успял да продаде няколко монети. Всичко минало тихо и без изненади. Качеството на монетите било толкова високо, че скоро след това Стоукс рискувал да продаде част от тях в специализирания магазин в Рим. От тази минута, както пише известният нумизмат Флеминг във вестник „Таймс“, започнал „кошмарен период за нумизматите, който продължил пет години“.
Фирмата „Стоукс — Джалуб“ работела много внимателно. Ако се фалшифицирали златни пари, съдържанието на благороден метал в тях почти напълно съответствувало на това в истинските монети. Например петфунтовата монета от 1839 г., изготвена в „монетния двор Стоукс — Джалуб“, имала само 2-3% по-малко злато, а златните суверени от 1822 и 1832 г. имали същото съдържание на злато както истинските.
На второ място „фирмата“ правела не повече от 20 монети в една серия. Това било напълно достатъчно, като се има предвид, че една от споменатите вече гвинеи от 1738 г. струвала не по-малко от 700 фунта стерлинги. За много кратък срок фалшификаторите спечелили достатъчно истински пари, купили си хубава къща в луксозната част на Бейрут и вече имали възможност да печатат обявления за продажбата на редките монети и да канят купувачите в почтения си дом. Разбира се, това бил много по-солиден начин за търговия, отколкото ходенето по магазините за нумизмати. Подредената с вкус къща, вежливите и мълчаливи слуги правели силно впечатление и внушавали голямо доверие и към собствениците на дома, и към колекцията.
Най-сетне Стоукс с американското си произношение, с екстравагантния си вид и с умението си да предразположи купувачите дал повод скоро в Бейрут да се заговори, че той е богат, но малко ексцентричен колекционер.
През 1975 г. фирмата „Стоукс — Джалуб“ фалшифицирала една рядка златна крона от 1874 г. Стоукс заминал с монетата за Швейцария при известен търговец-нумизмат, с когото започнал да си кореспондира малко преди това. И ето че в един прекрасен ден пред магазина в най-луксозния квартал на Берн спрял разкошен кадилак и от него слязъл висок небрежно облечен мъж с тъмни очила със златни рамки и буйна посребрена коса. Той се опрял за секунда пред блестящите от чистота витрини, а след това влязъл в магазина, като подрънквал с ключовете от колата си. Собственикът вече го очаквал и любезно го поканил в кабинета си. Там Стоукс му предложил да купи кроната и го уверил, че тя е от колекцията на бившия египетски крал Фарук.