Рицари на фалшивите банкноти

Има още един въпрос, свързан с мероприятията за борба с фалшификаторството на пари в самата страна. Става дума за информиране на населението. Работата не е така проста, както изглежда на пръв поглед. Нека да си спомним делото Боярски. Ако френските вестници бяха публикували съобщение за появяването на фалшивите франкове, той е щял напълно да прикрие своя „монетен двор“ или навреме да спре печатането на фалшиви банкноти.

От друга страна, не трябва да се пази пълна тайна, защото да се разкрият фалшивите пари без помощта на населението е много трудно, а още по-трудно е да се заловят разпространителите им. Тогава как се постъпва? В повечето страни властите се ограничават да съобщят за появяването на фалшивите пари на всички, които получават пари от населението.

Международната организация на криминалната полиция неведнъж с свиквала конференции, на които се обсъждат най-важните въпроси на борбата с фалшифицирането на пари. Досега са проведени такива конференции: в Женева (1931 г.), Копенхаген (1935 г.), Хага (1950 г.), отново в Копенхаген 1961 г.), Мексико (1969 г.), Мадрид (1977 г.) и в Найроби (1979 г.). На последната международна конференция заедно с другите въпроси подробно бил обсъждан и проблемът за съобщаване на населението за появяването на фалшиви пари. Привържениците на по-широката информираност привеждали като пример опита в борбата с фалшификаторите в САЩ. Там доста открито се съобщава за това в печата, публикуват се съобщения за появяването на нови фалшиви банкноти, за залавянето на поредната шайка престъпници. Секретната служба на САЩ е издала специална брошура, в която се разказва на какви типични неточности в банкнотите трябва да се обръща внимание, какво трябва да се направи, ако бъде разкрит разпространител на „долари“ и т.н. В училище и по телевизията се четат специални лекции, дори в енциклопедия „Американа“ има специална статия, където са отпечатани сравнителни фотографии на отклоненията, забелязани при фалшивите банкноти.

Противниците на тази политика справедливо посочват, че широко рекламираната кампания не води до нищо, защото този „бизнес“ е по-широко разпространен в САЩ, отколкото в която и да е друга страна. Освен това те се позовават на случай, който станал в Съединените щати. По време на една такава кампания жителите на малък град хукнали към банките, за да проверят дали притежаваните от тях пари са истински. Банките почти напълно прекратили всекидневната си работа, тъй като всички служители били принудени да дават разяснения на развълнуваните клиенти. Слухът за тази паника се разпространил, вече поизменен, и вложителите от близките населени места се втурнали към банките не за да проверят наличните си пари, а да изтеглят влоговете си, което било още по-неприятно и едва не довело до фалит на две малки провинциални банки. При съществуващата нестабилност на цялата валутно-финансова система на капиталистическия запад такава паника може да има много неприятни последици.