Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Не, разбира се. Фалшивите пари днес практически не се различават от истинските златни монети. Съдържанието на злато във фалшивите суверени напълно съответствувало на това в истинските. Колебанията в теглото били толкова незначителни, че можели да бъдат открити само със специални прибори. Но тогава възниква въпросът, какъв е смисълът да се подправят монети? Работата е там, че в началото на 1978 г. например една златна монета струвала обикновено 9—10 пъти по-скъпо от съдържащия се в нея благороден метал. Като се има предвид и огромният скок в цената на златото през последните години, лесно е да се разбере колко е изгодно за фалшификаторите да секат златни монети. Що се отнася до точното съответствие на тяхното златно съдържание с истинското, това е лесно обяснимо: ако монетата е по-лека, тя не може да се продаде, а примесите сега могат да се открият веднага.
Впрочем работата не се ограничила само с английския суверен. Най-често подправяли други английски мокети, както и американски и монети на някои други страни. Можем да посочим петфунтовите монети от 1887 и 1902 г. Според нумизматичния каталог за 1970 г. те стрували съответно 125 и 140 фунта стерлинга. На второ място е суверенът с изображението на крал Георг V на кон. Точно под копитото на задния крак на коня стоят буквите: „S“ или „SA“. Това означава, че в първия случай суверенът бил сечен в монетния двор в Сидней (Австралия), а във втория — в монетния двор на Претория (ЮАР). След това можем да посочим полусуверенът, като най-често били подправени тези от 1887, 1902 и 1913 г., американските монети — 20 долара от 1882 г. и долар от 1853 г.
В още по-големи мащаби фалшифицират сребърни монети, тъй като този метал бързо поскъпва, а също и монети от други метали, ако са нумизматична рядкост.
Според статистическите данни, публикувани в чуждестранната преса, картината е впечатляваща. Още през 1968 г. се чувствувала силна тревога във връзка с многобройните случаи на подправяне на златни монети. През същата година експертите от британския монетен двор и Международното бюро за борба с фалшифицирането на пари се заели с проверката на 1284 златни монети на различна стойност. Само 689 от тях се оказали истински — т.е. малко повече от половината. Останалите били фалшиви. През следващата 1969 г. били проверени 2120 монети, от които само 640 били истински. С други думи, повече от две трети от монетите били фалшиви. За периода от януари 1970 до март 1971 г. цифрите станали застрашителни — от 4186 монети се оказали фалшиви… — колко мислите? — 3830! Около 90%.
Примерът нагледно показва размаха и темповете на работата по фалшифицирането на златни пари. Разказът ни за златния суверен ще допълни тази и без това печална картина.
Стремежът към жълтия метал подтикнал и много други държави да помислят за сечене на свои златни монети и да ги продават на свободния пазар. През 1971 г. Южноафриканската република, една от първите сред капиталистическите страни, започнала да сече такива икономически изгодни монети. Те били наречени „крюгеренди“ и съдържали практически една унция чисто злато. Ето защо крюгерендите веднага започнали да се търсят много.
През 1974 г. Панама започнала да сече златни монети от 100 балбоа (на тях има изображение на знаменития конквистадор Васко Нунес де Балбоа). Тези монети се секат във Филаделфия (САЩ), в известния монетен двор, наречен на името на Франк-лин. Само за един ден, 31 декември 1974 г., от тях продали предимно на нумизмати 3000 броя, макар че монетите били скъпи — стрували по 140 долара. Златни монети започнали да секат Ямайка, Бахамските острови, Сингапур, Австрия.
От само себе си се разбира, че тези нови монети не убягнали от вниманието на фалшификаторите. Те особено се заинтересували от крюгерендите на Южноафриканската република, тъй като те се търсели много от купувачите, и то не толкова от нумизмати, колкото от хора, които искали да вложат капитала си в устойчива валута, чиято цена е почти невъзможно да падне дори при съвременната криза на цялата финансова система на капиталистическия свят. Фалшификатите се появили почти веднага след появяването на крюгерендите. Ако истинските монети започнали да се продават през 1971 г., то през 1972 г. вече отбелязали появяването на първата фалшива монета, а през 1974 г., според английския вестник „Таймс“, били „заловени“ няколко хиляди. По данни на този вестник експертите предполагат, че през 1975 г. в оборот се намирали повече от 40 000 фалшиви крюгеренди.