Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Трябва да признаем, че сред някои учени-криминалисти на Запад съществува мнение, че борбата с фалшификаторите на пари няма особен смисъл, защото всички усилия обикновено не водят до нищо. Например професор Жак Метие, директор на Научноизследователския институт по криминология към Лозанския университет, заявил пред кореспондент на „Бюлетин на Интерпол“, че във връзка с невъзможността да се предотврати фалшифицирането на книжни пари „някои хора неотдавна мислеха, че напълно ще се откажем от банкнотите…“ Фактически самият професор днес не мисли така.
И все пак борба се води, но предимно в границите на отделните държави.
КОЙ Е ПОБЕДИТЕЛ?
Специалистите от много страни са единни в мнението си, че за да се постигнат някакви успехи в тази борба, трябва да се разчита на различни хитроумни изобретения. Те препоръчват парите да се печатат по метода „интаглио“, т.е. така, че рисунката да бъде малко изпъкнала и да се различава при пипане; да се печатат банкноти само на хартия с водни знаци; да се усложняват максимално рисунката и цветната мрежа, като се използуват особени съчетания на най-новите синтетични багрила. Голямо внимание се обръща на цифрите, които обозначават серията. За да се затрудни подправянето им, обикновено във всеки монетен двор се конструира специално за това печатна машина. Размерите и очертанията на цифрите, както и разстоянието между тях са различни от онези, които се използуват в обикновения печат.
В повечето страни банкнотите имат различни размери и цветове в зависимост от стойността им и затова не се поддават на т.нар. частично подправяне. Както е известно, всички американски долари са с еднакви размери. И затова са известни случаи, когато банкнота от 1 долар е подправена на 100-доларова.
В САЩ банкнотите с по-голяма стойност се печатат от 12 банки. Държавата с помощта на Федералната банка във Вашингтон печата т.нар. „сребърни сертификати“, които имат по-ниска номинална стойност — 1, 2, 5 и 10 долара. Банкнотите на дванадесетте банки имат печат и номерация в зелен цвят, а „сребърните сертификати“ — в червен или син. До 1928 г. всяка от дванадесетте банки печатала свои собствени банкноти, които значително се различавали помежду си. Еднакви били само цветът и размерите им. В 1928 г. била проведена парична реформа и днес дванадесетте банки печатат еднакви долари, които се наричат „къси“. До 1928 г. имало и „дълги“ долари. Сега в САЩ вече ги няма, но в Европа те все още се срещат на черната борса и струват скъпо.
Независимо от това, че досега фалшификаторите подправяха най-много долара, тази парична единица се смята за една от най-трудните за фалшифициране. Освен специалната хартия, която съдържа копринени влакна и се изработва по особена рецепта, която е държавна тайна на САЩ, а също и специалните бои, тази банкнота има в пластичната си композиция редица знаци, които не е възможно да се откопират точно. Така поне твърдят американските експерти.
Всяка страна се старае по свой начин да предотврати фалшифицирането на паричните си знаци. Например в Канада постепенно преминават към печатането на банкноти от специално конструирани машини, които обезпечават многоцветно изображение. В резултат фалшивите пари започнали да се появяват по-рядко в страната. В испанския монетен двор действува собствена хартиена фабрика, която по секретна технология прави хартия за банкноти, чекове и други парични документи. Там има и малка химическа фабрика, която произвежда бои с голяма устойчивост и със свойството да не избеляват.
Испанските банкноти от 1000 и 500 песети имат бели и черни линии, които са практически невидими в центъра на банкнотата, но се забелязват по краищата. Фоторепродукцията на тези песети е много трудна.
В Тайван също се безпокоят от възможността да се поправят паричните знаци, въпреки че по данните на Международната организация на криминалната полиция нито веднъж не е регистриран опит за фалшифициране на банкнотите на гази страна. Въпреки това местните учени продължително време експериментирали с необикновени материали, като се стремели да създадат собствена хартия. В средата на 1979 г. в печата се появили съобщения, че в Тайван е започнало производството на специална хартия за банкноти, която се прави от листата на ананаса. Според специалистите парите, направени от тази хартия, са много меки и гладки. Предполага се, че тези банкноти дълго време няма да се замърсяват, а това е много важно за държавната банка, защото отпада необходимостта често да се изземват от обра-щение старите износени банкноти и на тяхно място да се печатат нови. И най-сетне начинът на приготвяне на новата хартия е толкова сложен и необичаен, че е много трудно тя да бъде подправена. Дали наистина е така? Рано е още за тайванските учени и служители на Министерството на финансите да се успокояват. Заслужава си да се поинтересуват от нововъведенията в тази област във Франция.