Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Така стоят нещата с фалшифицирането на златни монети. Според данните на Интерпол за подправянето на монетите изобщо (златни, сребърни и други) тенденцията към увеличаване на фалшификаторството изглежда още по-внушителна.
За една година броят на откритите фалшиви монети нараства средно с 40-50%. Според обзора, публикуван в официалния „Бюлетин на Интерпол“, през 1973 г. фалшиви монети на 16 страни били открити в 9 държави. Особено често фалшифицирали юбилейните златни монети — японските 1000 йени, финландските 500 марки, панамските 20 балбоа. Най-често откривали тези монети във ФРГ, Австрия, Италия. Според „Бюлетин на Интерпол“ фалшивите японски и панамски юбилейни монети били направени в Ливан по поръчка на един австриец, който бил арестуван във Виена през юли 1972 г.
По данни на Интерпол през 1974 г, фалшиви монети на 21 държави били открити в 10 страни. Най-много фалшифицирали финландските златни юбилейни монети от 500 марки, посветени на олимпийските игри от 1952 г., както и канадските юбилейни златни монети, посветени на олимпийските игри в Монреал.
За периода от 1969 до 1977 г. най-често подправяли американски монети — 21% от всички фалшиви пари. На второ място били монетите на ФРГ Хонконг, Австрия. Както сочи един от експертите на Интерпол, центърът за фалшифициране на пари (особено на златни) се намирал в Бейрут (Ливан).
Сред фалшификатите има някои много интересни. Срещат се английски суверени, на които от едната страна е изобразен бюстът на крал Едуард VI, а на другата — датата на коронацията на… Георг V. Според английските експерти тези уникални монети са направени от разсеяни престъпници в Италия или в Китай веднага след Втората световна война. В Китай правели много хубави копия на хонконгските монети.
Срещат се наистина оригинални фалшификати. Сръчни шегаджии пуснали в оборот английски суверен с дата 1957 г., от двете страни на който има едно и също изображение на кралица Елизабет II. Ако се вярва на английския вестник „Дейли мирър“, когато съобщили на кралица Елизабет II за тази странна монета, тя казала, че „такива джентълмени сега се срещат много рядко“. По всичко личи, че тя имала предвид уважението им към коронованата представителка на нежния пол.
Това, разбира се, била шега. А следващият случай е наистина уникален.
Преди известно време в Международното бюро за борба с фалшификаторството на пари, чието седалище е в Лондон, се явил един английски нумизмат, показал на експерта малка златна монета на стойност четвърт соверен и казал:
— Купих тази монета в Бейрут и платих за нея голяма сума…
— Колко?
— Няма значение… Работата не е в това. Продавачът ме предупреди, че няма да намеря тази монета в каталога, тъй като тя е направена само в четири екземпляра и точно затова ми поиска огромна сума. Не съм много опитен нумизмат и ми се стори странно, че монетата я няма в каталога, но много исках да имам уникален екземпляр и забравих предпазливостта. Сега започнаха да ме измъчват съмнения.
Експертът внимателно разгледал златната монета, след това я погледнал и през апарата, който увеличавал изображението много пъти, и удивено възкликнал:
— Случаят е направо фантастичен. Преди всичко, монетата е сечена много изкусно, но интересното е друго — в цялата многовековна история на Англия никога не е имало в оборот златна монета от четвърт соверен. Това дори не е фалшификат, тъй като няма оригинал, сечен в монетните дворове на Британската империя. Въпреки че сте платили голяма сума, не сте загубили — едва ли в друга колекция има монета, която никога не е съществувала. Във ваша полза е и това, че сте придобили монета, която е направена в пълно съответствие с приетите в нашата страна стандарти, толкова талантливо и правдоподобно, че би трябвало нашите гравьори да я разгледат внимателно дори само за да знаят, че някъде в страната има майстори, които могат да им съперничат.
Тази необичайна история станала известна на широката публика и дала повод за разговори за това, че днес потокът от фалшификати толкова наводнил пазара, че колекционерите започнали да се страхуват да купуват старинни монети. В историята са известни имената на талантливите фалшификатори-италианци — Далковино, Лигорио, Басиано. Те били опитни металурзи, отлично познавали нумизматиката и особено древните монети. Успели да продадат на колекционери за огромна сума „древно-римски сестерции“. Американцът Самюел Кейси се специализирал в старинните мексикански монети, а гъркът Кристодомус достигнал голямо съвършенство и нагло продавал „древни сребърни монети от Коринт“ на Националния музей на Гърция. Този високообразован човек, който владеел четири езика, отишъл в музея небръснат, със скъсани селски дрехи, и носел спукано глинено гърне в мръсните си ръце. Той заговорил на диалект и помолил да прегледат съдържанието на гърнето, а след това дълго се пазарил, тръгвал си и отново се връщал…