Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
В края на 1979 г. в едно парижко кафене на улицата на Гоблените станали събития, които ни се струват възможни само в детективски роман. На обед в кафенето имало малко хора. Валял дъжд, примесен със сняг. Редките посетители, които лошото време заварило в кафенето, не бързали да го напуснат. Съвсем неочаквано за всички и особено за четиримата мъже, които седели до прозореца, едновременно от две маси станали петима млади хора, които заобиколили масата край прозореца, насочили пистолети и поискали от посетителите да вдигнат ръце и да не мърдат. Заповедта била изпълнена. В този момент се приближил още един от посетителите и казал: „Полиция“. Той обискирал четиримата объркани мъже, сложил им белезниците и ги извел от кафенето. Пред входа вече чакала полицейска кола.
След това полицаите отключили автомобила на единия от арестуваните и открили под седалките нещо, което много ги заинтересувало. Подкарали колата към зданието, където е разположен известният ни вече Френски национален център за борба с фалшификаторите на пари. Тук разтоварили част от пачките, а останалите изпратили във Френската банка.
Но какво се случило? Оказало се, че в кафенето била задържана шайка фалшификатори-разпространители. И какво от това, във Франция често задържат такива хора. Не бързайте с изводите, защото в този случай паниката във Френската банка била напълно оправдана.
Работата е там, че конфискуваните пари били фалшиви стофранкови банкноти с изображение на художника Дьолакроа, които съвсем наскоро били пуснати в обръщение от Френската банка. Според експертите от банката и от Националния център за борба с фалшификаторите да се подправят нови банкноти е много трудно и това може да стане след не по-малко от десет години. Банкнотите се печатали според последната дума на техниката и на специална хартия. Оказало се, че фалшификаторите разпространявали доста добри фалшификати на новите стофранкови банкноти не след десет години, а след три месеца. Ето за този случай трябва да знаят тайванците.
Изобщо на френската полиция като че ли не се удава много борбата с фалшификаторите на пари. Това се отнася особено за стофранковите банкноти с изображението на великия драматург от XVII в. Корней. Фалшификаторите много ловко ги подправят. За периода от 1976 до 1979 г. фалшифицирането на „корнеите“ нараснало 40 пъти. По поръчка на Националния център за борба с фалшификаторите били създадени особени апарати, които с помощта на ултравиолетови лъчи лесно могат да открият фалшификацията. Всички магазини в Париж и повечето от големите универсални магазини в провинцията се снабдили с новите „детектори на фалшификатите“. Но и тези апарати не помогнали. Тогава Френската банка създала вече споменатата нова стофранкова банкнота с изображението на художника Дьолакроа.
Според съобщенията на френската преса се готви решителен удар срещу фалшификаторите чрез пускане в обръщение на нови парични знаци със специален магнитен пласт.
Учените също се заели да помогнат в борбата с фалшификаторите на пари. Те установили, че истинските банкноти лесно се различават от фалшивите, като се измери количеството светлина, отразена или преминаваща през книжните пари. Но на практика има значителни трудности — този метод е добър само при нови и чисти банкноти, а обикновено книжните пари са с различна степен на замърсеност и това усложнява нещата.
Въпреки това в Швейцария бил създаден нов апарат за проверка на книжните пари. Един и същ участък от банкнотите последователно се облъчва с два лъча светлина с различен цвят и яркост. Лъчите се редуват с голяма честота. На обратната страна на банкнотата се поставя чувствителен датчик, който преобразува попадащата в него светлина в две вериги електрически сигнали. Фалшивите пари отразяват повече светлина и пропускат по-малко от новите истински пари. Установява се какъв е сигналът за новите пари и ако другият сигнал е различен, фалшификацията веднага се разкрива. А ако парите са замърсени? Оказва се, че замърсяването малко влияе върху работата на апарата, тъй като той фиксира не абсолютната величина на получените сигнали, а съотношението им. При сравняване на двата сигнала влиянието на замърсяването отпада. Електронната система „пропуска“ банкнотата, ако съотношението на сигналите с в допустимите граници.